Чудеше се как да поведе разговор в тази посока, когато един сравнително малък женски рак намери дупката в ръкавицата и го защипа, преди да успее да се освободи от него.
— Кучка такава — изруга леко.
— Докопа ли те?
— Да. — Джим погледна рака как цопна обратно във водата. — Ще се върна да те хвана преди края на сезона.
— Май са ти нужни нови ръкавици, Джим.
— Жената ще ми купува нови днес. — Продължи да се занимава с улова, преди да подметне: — Хубаво е да има жена до теб да се грижи за такива неща.
— Ъхъ…
— Мъжът работи през деня във водата. Истинска утеха е да знае, че някой го чака вкъщи.
Малко изненадан от този разговор, Етан кимна.
— Предлагам да привършим тук и да се прибираме, Джим.
Джим извади следващия кош и двамата мълчаливо се заловиха за работа. Над главите им изкряскаха няколко гларуса, готови да се сбият за поредната риба.
— Знаеш ли, напролет стават тридесет години откакто сме женени с моята Бес.
— Нима?
— Жената дава солидност на мъжа. Но ако отлагаш дълго да се ожениш, изграждаш свои навици.
— Сигурно.
— Ти си някъде около тридесет, нали така, капитане?
— Точно така.
— Не се оставяй да си изградиш навици.
— Ще го имам предвид — отвърна Етан и се хвана за пръта.
Помощникът само въздъхна и се предаде.
В работилницата Етан завари Кам и трите момчета да лъскат корпуса; или поне се преструваха, че го правят.
— Нови работници ли си наел? — попита той, а Саймън дойде да го помирише.
Кам хвърли поглед към мястото, където Сет бъбреше разпалено с Дани и Уил Милър.
— Така поне не ми се пречкат. Отказахте ли се да ловите раци днес?
— Хванахме достатъчно. — Извади пура, запали я и се загледа замислено към отворената задна врата. — Вали силно.
— Сякаш не виждам. — Брат му погледна със свъсени вежди към прозорците, по които се стичаше дъжд. — Тъкмо затова тримата ми се мотаят из краката. Малкият може да говори, докато ти прималее. А ако не намериш с какво да ги занимаваш, ще правят бели.
Етан бавно дръпна и издиша дима.
— Както действат, корпусът ще е готов след десет-дванадесет години.
— Това е нещо, за което трябва да си поговорим.
— Кое? Дали да наемем децата за следващото десетилетие ли?
— Не. Работата — уточни Кам. В момента обаче щеше да си почине. Извади лед от хладилната чанта. — Днес сутринта ми се обади Тод Бардет.
— Твоят приятел, който е мераклия за риболовната лодка ли?
— Точно така. С него винаги сме се разбирали. Наясно е какво мога да направя.
— Да не би да ти е предложил пак да се състезаваш?
Естествено, помисли си Кам и отпи от чая с лед. Отказа му, но забеляза, че този път го понесе по-леко.
— Дал съм обещание. Няма да го наруша.
Етан напъха ръката си в задния джоб и погледна към яхтата. Това място и този бизнес бяха негова мечта, а не на братята му.
— Не това имах предвид. Знам какво жертва, за да успеем да направим яхтата.
— Нужно ни беше.
— Да, но реално само ти се лиши от нещо, за да го постигнем. Досега все не намирах повод да ти благодаря, за което съжалявам.
Точно толкова притеснен колкото и брат си, Кам също се загледа в яхтата.
— Няма да е честно, ако кажа, че тук страдам. Бизнесът ще ни помогне да получим постоянни попечителски права над Сет, а и работата ми харесва. Разбира се, Фил мърмори за парите.
— В това му е силата.
— Да мърмори?
Етан се ухили и като захапа пурата между зъбите, процеди:
— От една страна — да, но и да внимава за постъпващите пари. Ние с теб никога няма да се справим, ако той не се грижи и не е така педантичен относно подробностите.
— Не е изключено да се яви още нещо, за което да мърмори. За това исках да поговорим. Един приятел на Бардет се интересува от платноходка по поръчка. Иска я бърза и красива и да е готова до март.
Брат му набързо пресметна.
— Трябват ни поне седем-осем седмици да завършим яхтата. Това значи края на август, началото на септември. — Облегна се върху работната маса и продължи да пресмята, като присви очи от дима. — А и ни чака риболовната лодка. Не виждам как ще я завършим преди януари, и то с големи усилия. Няма да ни стигне времето.
— Прав си. При сегашното положение на нещата не става. Но аз мога да посветя цялото си време на построяването им, а когато приключи сезонът за раците и ти ще можеш да прекарваш повече часове в работилницата.
— Мидите не са толкова, колкото бяха, но…
— Ще трябва да решиш, Етан, можеш ли да прекарваш по-малко време във водата и повече тук. — Знаеше каква жертва иска от него. Брат му не само живееше във водата; той живееше заради нея. — На Фил също ще му се наложи скоро да вземе някои кардинални решения. Още известно време ограничените средства ще са пречка за наемането на външни хора. — Въздъхна. — Като изключим хлапетата. А приятелят на Бардет страшно е запален. Дори смятал да отскочи да види мястото, нас и какво правим. Намирам за разумно да извикаме Филип за преговорите, за да го уговори да приеме договор и да даде капаро.