Етан не очакваше да види толкова бързо как една от мечтите му се осъществява и да се лишава от друга страст. Замисли се за студените зимни месеци и усещането при плаването; за търсенето на оскъдните миди из развълнуваните води.
Вероятно за някои хора звучи кошмарно, помисли си той. Но за него бе прекрасно и начин на препитание.
Огледа бавно работилницата. Яхтата, почти готова, щеше да бъде поета от вещи ръце. Някои от рисунките на Сет, сложени в рамки, украсяваха едната стена. Инструменти — все още лъскави и нови — лежаха наоколо и чакаха.
„Яхти и лодки от братя Куин — помисли си той. — Ако искаш да успееш в едно, трябва да се откажеш от друго.“
— Не съм единственият, дето може да кара лодката през сезона на раците. — Видя и разбирането, и въпроса в очите на Кам. — Просто става въпрос да прекарвам повече време там, където се налага.
— Така е.
— Надявам се да успея да направя чертежа за платноходката.
— И ще накараме Сет да я нарисува — добави брат му и се засмя, когато Етан се намръщи. — Всеки от нас с талантите си, братле. Изкуството не е твоята сила.
— Ще си помисля — реши той.
— Става. Между другото… — Кам допи чая си. — Как мина размяната на рецептите?
Етан прокара език по вътрешната страна на бузата си.
— Ще трябва да си поговоря със съпругата ти за това.
— Когато поискаш. — Усмихнат, той взе пурата от ръката на брат си и дръпна три пъти. — Днес определено изглеждаш… спокоен, Етан.
— Да, спокоен съм както обикновено — отвърна с равен той, — но си мисля, че можеше да ми споменеш за загрижеността на Анна за сексуалния ми живот.
— Можех, ако знаех. От друга страна, тъй като сексуалният ти живот и без това не вървеше, можеше и да не го сторя. — Кам импулсивно го прегърна през врата и допря чело в неговото. — Защото те обичам, братле. — Засмя се, когато лакътят се заби в стомаха му. — Видя ли: и рефлексите ти са се подобрили.
Етан се отдръпна и двамата отново застанаха един срещу друг.
— Прав си — съгласи се той.
Беше ред на Етан да готви. Прибави яйце към каймата. Нямаше нищо против готвенето. Просто гледаше на него като на едно от нещата, които беше длъжен да прави. Бе таил слаба егоистична надежда, че Анна ще поеме кухненските задължения като жена на къщата.
Тя унищожи тази надежда като насекомо.
Разбира се, с нейното присъствие задължението се разпределяше между повече хора. Най-много го затрудняваше да измисля менюто. Беше по-различно, отколкото да готви само за себе си. Бързо разбра, че когато готвиш за останалите от семейството, всички стават критични.
— К’во е това? — осведоми се Сет, докато той сипваше овесени ядки в сместа.
— Руло от кайма.
— Прилича ми на боклук. Защо да не ядем пица?
— Защото ще ядем руло.
Момчето направи гримаса, когато той поръси и малко доматена супа на прах.
— Бих предпочел да ям пръст.
— Отвън има предостатъчно.
Сет се раздвижи, надигна се на пръсти, за да погледне по-добре в купата. Дъждът го влудяваше. Нямаше какво да прави! Умираше от глад, комарите го изпохапаха, а по телевизията даваха само глупави детски филмчета и новини.
След като изслуша оплакванията му, Етан само сви рамене и предложи:
— Иди да досаждаш на Кам.
Преди това Кам пък го бе посъветвал да отиде да тормози Етан. От личен опит Сет знаеше, че по-трудно ще изкара от равновесие Етан, отколкото Кам.
— Защо сложи толкова боклуци вътре, след като се нарича руло от кайма?
— За да няма вкус на боклук, докато го ядеш.
— Бас държа, че пак ще си има вкус на боклук.
За хлапе, което само допреди няколко месеца не знаеше откъде ще се появи следващото ядене, помисли си той мрачно, Сет се държи доста странно. Но вместо да му го каже, прибягна до следния удар:
— Е, утре е ред на Кам да готви.
— Господи! Значи — отрова.
Момчето театрално се хвана за гърлото и залитна. Етан вероятно щеше да се развесели, ако не се бяха присъединили и кучетата, които се разтичаха и се разлаяха наоколо.
Когато Анна се появи в кухнята, Етан вече бе сложил рулото във фурната и се канеше да изпие две таблетки аспирин.