— Здравей. Ужасен ден. Отвратително движение. — Вдигна вежди, като го видя как гълта аспирините. — Глава ли те боли? Нищо чудно, с този дъжд цял ден.
— Специално за това главоболие причината се нарича Сет.
— О… — Леко угрижена, тя си наля чаша вино и се приготви да го изслуша. — Неминуемо има периоди на стрес и трудности. Трябва да преодолява страшно много неща и проявява агресивност като самозащита.
— През последния час не престана да се оплаква от всичко. Ушите ми още горят. Не искал руло — промърмори Етан и си извади бира от хладилника. — Защо да не сме ядели пица? Ако ме пита мен, трябва да е благодарен, че има кой да му приготви топла храна, а не да философства, че приличала на боклук и вероятно ще е още по-ужасна на вкус. След това разлая кучетата; нямах и пет минути спокойствие. Освен… — Млъкна, защото видя, че тя се хили насреща му. — Лесно ти е на теб.
— Така е, съжалявам. Но и съм доволна. О, Етан, всъщност е толкова нормално. Държи се като всяко раздразнено десетгодишно момче в дъждовен ден. Само преди няколко месеца щеше да прекара времето нацупен в стаята си и нямаше да ти причини главоболие. Това е такъв огромен напредък.
— Става непоносим.
— Точно така. — Усети радостни сълзи да напират в очите й. — Не е ли прекрасно? Трябва да е бил истински досадник, щом като дори ти, с твоето търпение, не си издържал. Както върви, по Коледа ще е невъзможен.
— И смяташ, че това е добре?
— Определено. Етан, занимавам се с деца, които не са се сблъсквали и наполовина с нещастията на Сет, и се оказва, че им е доста по-трудно да се приспособят дори под надзора на социален служител. Ти, Кам и Филип сте направили чудеса по отношение на Сет.
Малко поуспокоен, той отпи от бирата.
— С твоята помощ.
— Така е и то ме радва. И за да го докажа, ще ти помогна с вечерята. — С тези думи свали сакото и започна да навива ръкавите си. — Какво си решил да поднесеш с рулото?
Мислеше да сложи картофи в микровълновата печка и евентуално да извади от замразения грах. Но…
— Мислех си, че онези кашкавалени крокети, които правиш, ще са подходящи.
— Толкова много холестерол наведнъж? Но защо не, по дяволите! Ще ги приготвя. Защо не седнеш, докато премине главоболието ти?
Вече отминаваше, но му се стори по-разумно да не го споделя.
Седна и се накани да се наслади на бирата си… И да постави снаха си на място.
— О, Грейс помоли да ти благодаря за рецептата. Ще ти каже как се е справила.
— О? — Анна се извърна да вземе престилката и да скрие доволната си усмивка.
— Да. Взех от нея рецептата за пилето. Пъхнах я в готварската книга.
Самият той скри усмивката си, забелязал как раменете й трепват.
— Ти… Благодаря…
— Щях да ти я дам още снощи, но се върнах късно и си бяхте легнали. Когато тръгнах от Грейс, случайно срещнах Джим.
— Джим? — попита тя с видимо раздразнение.
— Отбихме се у тях да му помогна с лодката, че нещо му създава проблеми.
— Снощи си бил у Джим?
— Забавих се по-дълго, отколкото възнамерявах, но даваха някакъв бейзболен мач.
Идеше й — и щеше да го стори с радост — да счупи бутилката бира в главата му.
— Снощи си оправял някакъв двигател и си гледал мач?
— Да. — Погледна я съвсем невинно. — Нали ти казвам — късно се прибрах, но играта беше страхотна.
Тя дълбоко въздъхна и отвори хладилника да извади кашкавал и мляко.
— Мъже! — промърмори. — Всички са идиоти.
— Какво?
— Нищо. Е, дано ти е било забавно да гледаш мача — отвърна Анна и добави наум: „Докато Грейс е била сама и нещастна вкъщи.“
— Не помня откога не съм се забавлявал толкова.
Ухили се широко. Не можеше да се сдържи. Беше толкова бясна, но се стараеше да го прикрива.
— Радвам се — процеди тя през зъби, извърна се да вземе брашното от шкафа и зърна лицето му. Замръзна на място и бавно изрече: — Снощи не си ходил да гледаш никакъв мач у Джим.
— Така ли? — Вдигна вежди, замислено погледна бира та и отпи. — Май си права. Обърквам го с един друг път.
— Бил си с Грейс.
— Така ли?
— О, Етан. — Стисна зъби и остави брашното. — Подлудяваш ме! Къде беше снощи?
— Знаеш ли, никой не ми е задавал този въпрос, откакто почина майка ми.
— Не се меся в твоите работи…
— Така ли?
— Добре, добре. Опитвам се да ти помогна, а ти всячески ми пречиш да го сторя непринудено.
Той се облегна назад и се загледа в нея. Харесваше я дори когато го караше да се чувства неловко. Не е ли странно, помисли си, че някъде през последните седмици бе започнал да я обича. Което означаваше, че е наложително да я дразни.
— Нали не ме питаш дали съм прекарал нощта в леглото на Грейс?