В този миг реши, че Съдбата е най-добрата жена, която някога е познавал. Грейс се намираше в спалнята му. Какво по-прекрасно от това. Съвсем лесно и непринудено ще я положи на леглото, без да я шокира неимоверно. Отправи се нагоре и със задоволство чу тананикането й. В следващия миг остро желание прониза цялото му тяло. Тя не само бе близо до леглото му, а почти в него. Наведена напред, застилаше изпраните чаршафи, а дългите й крака се виждаха изпод късите панталони.
Кръвта му закипя; едва си поемаше дъх. Усети как леката болка в слабините, с която бе свикнал да живее напоследък, се засилва. Представи си как се втурва напред, поваля я в леглото, сваля дрехите й и я обладава.
И защото можеше, защото искаше, си наложи да остане където е, докато се убеди, че се владее напълно.
— Грейс?
Тя се изправи, извърна се и притисна ръка към сърцето си.
— О… Аз…
Трудно й бе да говори. Какво ще си помисли, учуди се тя, ако знае, че си е представяла двамата голи и потни в леглото.
Страните й поруменяха, което го очарова.
— Не исках да те стресна.
— Няма нищо. — Пое дълбоко дъх, но сърцето й не се успокои. — Не очаквах никого… Защо си се прибрал толкова рано днес? — Бързо преплете пръсти, понеже почувства, че е готова да го сграбчи. — Да не си болен?
— Не.
— Още няма три часът.
— Знам. — Пристъпи в стаята и я видя да свива устни, да прокарва език по тях. „Карай бавно — напомни си той, — не я подплашвай.“ — Обри не е ли с теб?
— Не. Джули я наглежда. Тя има ново котенце и Обри искаше да остане, затова…
Той ухаеше на вода, сол и слънце. Главата й се завъртя.
— Значи разполагаме с известно време. — Приближи се още повече. — Исках да те видя насаме.
— Така ли?
— Копнея да те видя насаме, откакто се любихме онази нощ. — Вдигна ръка и нежно обгърна шията й. — Желая те — пророни тихо и се наведе да я целуне.
Толкова нежни, грижовни устни. Сърцето й замря. Краката й се подкосиха. Трепереше още докато го прегръщаше, докато отвръщаше на чувствената целувка. Пръстите му се впиха в плътта й, устните му станаха настойчиви. За миг й мина през ума, че ще я обладае в момента, така както са прави, бързо, страстно и свободно.
После ръцете му нежно започнаха да я милват. Устните му по-внимателно докосваха нейните.
— Ела в леглото с мен — прошепна той. — Ела в леглото — повтори, докато я полагаше внимателно.
Тя се изви към него с очакване и копнеж, нетърпелива да смъкне дрехите му, които й пречеха да усети тялото му. Струваше й се, че са минали години, откакто го докосна за последен път, откакто усети стегнатите му мускули. Стенейки, произнасяше името му, дърпаше ризата, ръцете й изследваха, възбуждаха.
Той се задъха; гърлото му гореше. Движенията й под него го караха да бърза, да не спира, но се опасяваше, че ще я нарани, ако не внимава. Затова се опита да забави темпото, да я вкусва, вместо да я поглъща, да я прегръща, а не обладава.
Но ако предишния път тя го съблазни, сега направо го унищожаваше.
Смъкна блузата й, откри, че отдолу е гола. Тя видя очите му да пламват, да стават яркосини и сякаш я изгаряха. Беше предпазлив, за да не я нарани, да не я изплаши. Действаше бавно, въпреки желанието си да вземе повече, и то бързо, всецяло.
В следващия миг устните му бяха върху нейните. Впиха се с отчаян глад, който заплашваше да погълне и двамата.
Нямаше търпение да чака; знаеше, че ще умре, ако се забави. Единствената мисъл в главата му бе, че трябва да е сега, в момента. Свали късите й панталони и пъхна пръсти в нея.
Тя потрепери, извика, свърши. Наблюдаваше как очите й се замъгляват, как главата й се отпуска назад и как източената й шия сякаш го подканва да й се наслади. Преборвайки се със силното желание да проникне в нея, той продължи да я целува навсякъде.
После свали джинсите и се настани върху нея. Тя извика, мускулите й се стегнаха около него. И загуби разсъдък.
Бързина, горещина, сила. Още. Вдигна краката й и потъна още по-дълбоко, по-силно, а ноктите й се забиваха в раменете му. Гмурна се в нея, потреперващ от сляпа страст.
Усещанията застрашаваха да я удавят. Цялата се бе превърнала в кълбо от желание. Мина й през ум, че може да умре така. Когато настъпи следващият й оргазъм, той бе още по-силен, още по-горещ. Все едно я зашлевиха с юмрук.
Застина. Ръцете й се плъзнаха от влажните рамене на Етан. Чу дългото му тихо простенване, усети как тялото му се стяга. Когато се отпусна върху нея, дишайки учестено, тя неволно се усмихна с чисто женско задоволство.
Слънцето грееше в очите й, докато прокарваше ръка по бедрата му.
— Етан. — Извърна се да го целуне по косата. — Не, не още — пророни тя, когато той понечи да се размърда. — Не още.