Беше груб с нея и се проклинаше, че загуби контрол.
— Добре ли си?
— Ъхъ… В състояние съм цял ден да лежа тук.
— Не исках да е толкова набързо. А и не ми каза дали не те нараних. — Вдигна глава. Внимателно изучи лицето й. Видя израз на задоволство на жена, любена, макар и набързо, но щастлива. — Явно не съм.
— Фантастично е да знам, че така силно ме желаеш. — Бавно отметна кичур от изсветлялата му от слънцето коса и потрепери от вълнение, че е гола в леглото с него посред бял ден. — Опасявах се, че те желая повече, отколкото ти мен.
— Не е възможно. — За да го докаже, я целуна дълго, бавно и сладостно. — Но не искам да е така. Да крадем мигове между отделните задачи.
— Никога не съм се любила посред бял ден. — Усмихна се. — Хареса ми.
Той пое дълбоко дъх и опря чело в нейното. Ако бе възможно, щеше да прекара остатъка от деня тук, с нея.
— Трябва да намерим начин да разполагаме с повече време един за друг.
— Утре имам свободен ден. Защо не дойдеш на вечеря и… не останеш за през нощта?
— Редно е да те изведа някъде.
— Няма място, където да искам да отида. Бих предпочела да вечеряме заедно. — Усмихна се широко. — Ще ти приготвя лазаня. Наскоро получих нова рецепта.
Той се засмя, а тя го прегърна и прибави още един от най-щастливите мигове към живота си.
— Обичам те, Етан.
Всичко се люлееше около нея, в нея и едва след миг осъзна, че той вече не се смее, а е станал странно сериозен и някак скован. Лудо биещото й сърце замря, застина.
— Вероятно не искаш да го казвам, но не съм в състояние да се преборя с чувството си. Не очаквам да ми отвърнеш със същото или да изпитваш задължение да…
Леко докосна с пръст устните й, за да замълчи.
— Дай ми минутка, Грейс — помоли той тихо.
Цялата му душа преливаше от радост, надежди, опасения. Не разсъждаваше ясно. Но я познаваше добре и съзнаваше, че думите, които ще изрече са жизненоважни.
— Толкова отдавна изпитвам чувства към теб — подхвана той, — дори не знам, кога е започнало. През цялото време си повтарях, че не е редно да ги изпитвам, и затова сега ми е нужно време да привикна.
Размърда се и този път тя не направи опит да го спре. Кимна и избягвайки да срещне погледа му, посегна за дрехите си.
— Стига ми, че ме желаеш, дори може би имаш малко нужда от мен. Това е достатъчно засега, Етан. Всичко е толкова ново и за двама ни.
— Това са силни чувства, Грейс. За мен имаш по-голямо значение от всяка друга жена.
Сега вече го погледна. Щом го казва, вярваше, че е така. Сърцето й отново започна да бие обнадеждено.
— След като си изпитвал чувства към мен — силни чувства — защо не си ги споделил?
— Отначало не беше достатъчно голяма. — Прокара ръка през косите й; знаеше, че избягва прекия отговор, търси извинение и не това е истинската причина. Не можеше да я изрече. — И се чувствах неловко да изпитвам подобни мисли и чувства, докато още беше в гимназията.
Идеше и да скочи и да затанцува.
— Откакто съм в гимназията? През цялото това време?
— Да, през цялото това време. После се влюби в друг и нямах право на нищо друго, освен на приятелство.
Внимателно си пое дъх, защото й предстоеше да изповяда нещо съкровено:
— Никога не съм обичала друг. За мен винаги си съществувал само ти.
— Джак…
— Никога не съм го обичала и за всичко, което не потръгна помежду ни, съм по-виновна аз, отколкото той. Допуснах той да ме докосне пръв, понеже никога не съм се надявала да си ти. И докато осъзная колко е глупаво, вече бях бременна.
— Не бива да твърдиш, че вината е твоя.
— Напротив — така е. — За да намери работа на ръцете си, се захвана да оправя леглото. — Знаех, че не е влюбен в мен, но се омъжих за него, защото се страхувах. И известно време бях засрамена; ядосана и засрамена. — Взе възглавница и я напъха в калъфката. — До момента, когато една нощ лежах и си представях, че животът ми е приключил. Ала усетих лекото потрепване в себе си. — Затвори очи и зарови лице във възглавницата. — Усетих Обри и беше така… силно, това леко потреперване, че вече не изпитвах нито срам, нито гняв. Джак ме бе дарил с това. — Отвори очи и внимателно остави възглавницата върху леглото. — Благодарна съм му и не го виня, че ни напусна. Той никога не е усетил това потреперване. Обри никога не е съществувала истински за него.
— Постъпи като страхливец, че и по-лошо, като ви заряза седмици преди да се роди бебето.
— Може и така да е, но и аз се държах като страхливка: обвързах се с него, омъжих се за него, без да изпитвам и капчица от чувството, което имам към теб.
— Ти си най-храбрата жена, която познавам, Грейс.