— Лесно е да си храбър, когато имаш дете. Май се опитвам да ти кажа, че ако съм допуснала грешка, тя е, че толкова дълго не съм споделила с теб колко те обичам. Каквито и чувства да изпитваш към мен, Етан, те са повече, отколкото някога съм си представяла, че ще бъдат. И това ми стига.
— Влюбен съм в теб от десет години и пак не ми стига.
Вдигна втората възглавница, но тя се изплъзна от ръцете й. Стисна здраво очи, за да спре напиращите сълзи.
— Не вярвах, че ще доживея да те чуя да го изречеш. А сега ми е нужно да го повториш, за да мога отново да дишам.
— Обичам те, Грейс.
Устните й се извиха в усмивка, очите й се отвориха.
— Толкова си сериозен, почти тъжен, когато го изричаш. — Искаше да го види усмихнат и затова му протегна ръка. — Сигурно трябва да се упражняваш.
Пръстите му докоснаха нейните, когато долу се чу хлопването на мрежестата врата. Чуха се стъпки по стълбите. Още не се бяха отдръпнали един от друг, когато Сет се втурна по коридора. Спря на прага на стаята и зяпна.
Хвърли поглед към леглото, към неоправените чаршафи, към възглавницата на пода. После измести поглед, изпълнен с ярост, който не подхождаше на детското му лице.
— Копеле такова! — В думите му, насочени към Етан, имаше омраза, а в погледа към Грейс — презрение. — Мислех, че си по-различен.
— Сет. — Тя пристъпи напред, но той се обърна. — Господи, Етан…
Понечи да хукне след момчето, но той я хвана за ръката.
— Не. Аз ще отида при него. Знам какво изпитва. Не се безпокой.
Стисна ръката й, преди да излезе. Въпреки това тя го последва до площадката. Никога не бе виждала такава омраза в очите на дете.
— По дяволите, Сет, хайде побързай. — Кам затръшна входната врата точно в мига, когато Етан се появи в подножието на стълбището. Кам хвърли поглед нагоре, видя Грейс и се ухили. — Охо…
— Нямам време за глупави шеги — сряза го брат му. — Сет току-що изхвърча навън.
— Какво? Къде? — Кам сякаш изведнъж проумя и остана потресен. — Шибана работа! Трябва да е излязъл отзад.
— Отивам при него. — Поклати глава, преди Кам да успее да възрази. — В момента е бесен на мен. Смята, че съм го предал. Аз трябва да се оправя с него. — Хвърли поглед към Грейс. — Погрижи се за нея — подхвърли тихичко на Кам и се отправи към задната врата.
Подозираше, че Сет е хукнал към горичката, и се надяваше момчето да не навлезе прекалено дълбоко в мочурището. Изпита облекчение, дочувайки изшумоляването в храстите.
Лесно откри къде Сет се е отклонил от пътечката. Етан си прокара път през преплетените клони. Листата на короните отчасти го щадяха от най-безмилостните лъчи на слънцето, но влагата беше невероятна.
Пот се лееше по гърба му и се стичаше по челото му, докато търпеливо вървеше и чакаше. Добре съзнаваше, че Сет го избягва, иска да изчезне. Най-накрая седна на повален дънер — прецени, че е по-лесно да остави момчето да дойде при него.
Минаха десетина минути, но най-сетне Сет се приближи.
— Няма да се върна с теб. — Само дето не го заплю. — Ако се опиташ да ме принудиш, пак ще избягам.
— Нямам намерение да те принуждавам да правиш каквото и да било.
Седнал на дънера, Етан го изучаваше. По мръсното лице на детето се виждаха ивиците от стеклата се пот. Беше зачервено от горещината и гнева; ръцете и краката му — изподрани от бодлите на храстите.
— Искаш ли да седнеш и да поговорим? — попита Етан, спокойно.
— Не ти вярвам нито на една дума. Ти си лъжец. И двамата сте шибани лъжци! Да не се готвиш да ми кажеш, че не сте се чукали?
— Не, нищо подобно не сме правили.
Сет така светкавично се нахвърли върху него, че го изненада и първият удар попадна в брадичката му. Щеше да признае — но доста по-късно, — че момчето има страхотен удар. В момента обаче се съсредоточи да се пребори с него и да го повали на земята.
— Ще те убия, копеле такова! Копеле! При първа възможност ще те довърша.
Викаше, дърпаше се и чакаше да се стоварят гневните удари.
— Задръж малко. — Раздразнен, че чевръстите, потни ръце постоянно му убягват, той леко разтърси момчето.
— Нищо няма да постигнеш така. По-голям съм от теб и ще те прикова към земята, докато изпуснеш парата.
— Махни си ръцете от мен. — Сет стисна зъби и процеди: — Син на курва.
Ударът бе по-сериозен и по-остър от юмручния. Етан си пое дъх, бавно издиша и кимна.
— Да, точно такъв съм. Затова двамата с теб така добре се познаваме. Можеш да побегнеш, когато те пусна, Сет. Можеш да ме залееш с помия. Хората очакват точно това от нас. Нали сме синове на курви. Но мислех, че искаш нещо по-добро за себе си.
Етан го пусна и избърса кръвта от устата си.