— За втори път ме удряш в лицето. Още веднъж и така ще наложа задника ти, че няма да можеш да седнеш цял месец.
— Мразя те, скапаняк такъв!
— Добре. Но е редно да знаеш защо точно ме мразиш.
— Единствено си искал да се навреш между краката й, а тя си ги разтвори за теб.
— Мери си приказките. — Етан светкавично го сграбчи за предницата на ризата. — Да не си посмял да говориш за нея по този начин. Имаше достатъчно разум веднага да усетиш що за човек е Грейс. Именно затова й се довери, затова държиш на нея.
— Хич не ми пука за нея — изтърси Сет и се наложи да преглътне здравата, за да не се насълзят очите му.
— Ако не държеше, нямаше да си така бесен и на двама ни. И нямаше да изпитваш чувството, че сме те предали. — Пусна го и разтърка брадичката си. Знаеше колко отчайващо безпомощен е да описва чувства. Особено своите. — Ще ти говоря направо. — Отпусна ръце. — Прав си по отношение на онова, което се случи вкъщи преди да си дойдеш, но грешиш по отношение на онова, което означава.
Устните на момчето се извиха в присмехулна усмивка.
— Напълно съм наясно какво значи да се чукаш.
— Да. Ти го познаваш от грозните звуци от съседната стая, забързани викове в тъмнината, гадни миризми, преминаващи от ръка в ръка пари.
— Само защото не й плати, не значи…
— Млъкни — прекъсна го търпеливо. — Навремето мислех, че сексът е именно това или се проявява само под такава форма: безсърдечен, свиреп и понякога дори жесток. От другия изискваш единствено, което можеш да получиш ти. Така че става и егоистично. Достигаш до някакво облекчение, вдигаш си панталоните и си заминаваш. Не е нещо чак толкова нередно, ако няма значение и за двама ви, ако ти помага да изкараш нощта. Но не това е единственият начин и определено не е най-добрият.
Надяваше се — мина му през ума — друг да обясни тези неща на момчето, когато му дойде времето. Но излизаше, че времето е дошло, а задачата се пада на него.
Нямаше таланта да изговори всичкото с усмивка и намигване, както вероятно щеше да постъпи Кам, или гладко и ясно като Филип. Думите идваха от сърцето му и той се молеше да е прав.
— Сексът може да е като яденето. Просто задоволяване на глад. Понякога плащаш храната, понякога предлагаш нещо в замяна и ако си честен, даваш толкова, колкото получаваш.
— Сексът си е секс. Просто го разкрасяват, за да продават книгите и филмите.
— Смяташ ли, че това е единственото между Анна и Кам?
Сет сви рамене, но се замисли.
— Помежду им съществува нещо, което има значение; то е трайно, върху него може да се гради. Ти не си расъл така, нито началото на моя живот мина по този начин, затова ти говоря направо. — Етан разтърка очите си. — Когато държиш на някого, е по-различно от това другият да е само лице или тяло, подходящо или готово да откликне на желанието ти в момента. Изживявал съм го. Повечето хора подхождат така. Но е различно, когато един-единствен човек има значение, когато държиш само на него. Когато в действията си не се ръководиш изключително от глад. Когато искаш — повече от всичко на света — да дадеш повече, отколкото да взимаш. С никоя не съм се чувствал така, както с Грейс.
Сет отново сви рамене и се загледа встрани, но не и преди Етан да зърне нещастния израз на лицето му.
— Знам, че държиш на нея, че чувствата ти са истински, силни и важни. Вероятно част от теб иска тя да е съвършена, да не изпитва потребностите на другите жени. Според мен една съществена част от теб иска да я защити, да е сигурна, че никой няма да я нарани. Затова споделям с теб онова, което казах и на нея — обичам я. Никога не съм обичал друга.
Момчето продължаваше да гледа към мочурището. Всичко го болеше, но като че ли най-ужасен беше срамът.
— А тя обича ли те?
— Да, обича ме. Но Бог ми е свидетел, че не ми е ясно защо.
Сет си помисли, че знае защо. Етан бе силен и не се фукаше, не се правеше на велик. Вършеше онова, което трябва, което е правилно.
— Мислил съм си, че когато порасна, ще се грижа за нея. Предполагам, че ти звучи глупаво.
— Никак. — Внезапно и силно му се прииска да притисне момчето към себе си. — Напротив. Смятам, че е чудесно. Гордея се с теб.
Сет го стрелна с поглед, но бързо го отклони.
— Аз някак, да знаеш, я обичам. Някак. Не че искам да я видя гола или нещо — добави забързано. — Просто…
— Разбирам те. — Младият мъж прехапа устни, за да не се ухили. Облекчението, което изпитваше, му бе по-приятно от студена бира в горещ летен ден. — Все едно, че ти е сестра и искаш най-доброто за нея.
— Да. — Сет въздъхна. — Май нещо такова.
Етан замислено изрече:
— Трудно е човек внезапно да види, че сестра му е била с някакъв тип.