— Аз я нараних. Исках да го направя.
— Да, огорчи я. Редно е да се извиниш, ако желаеш нещата да се оправят.
— Ще реши, че съм глупак. Едва ли ще разговаря с мен.
— Тя самата искаше да те последва. Предполагам, че вече нетърпеливо крачи из задния двор и се побърква от притеснение.
Сет въздъхна дълбоко, но заприлича прекалено много на изхлипване, за да се хареса на когото и да било от двамата.
— Изтормозих Кам да ме доведе до вкъщи, за да си взема бейзболната ръкавица. И тогава… ви видях и се сетих как живеех при Глория и какво правеше тя с мъжете.
„Сексът за нея — помисли си Етан — е бизнес: грозен и бездушен.“ Затова се обади:
— Трудно е да се забравят подобни неща. — Понеже все още му беше трудно да говори, изричаше думите бавно. — Когато се любиш, защото обичаш, защото държиш на другия, защото е в реда на нещата, той е чист.
Момчето подсмъркна и избърса очи.
— Трябваше да ме фраснеш, дето наговорих онези неща.
— Прав си — отвърна Етан след миг. — Ще го сторя следващия път. А сега да се прибираме.
Надигна се и изтупа панталоните си, преди да протегне ръка. Сет го погледна и видя доброта, търпение и съчувствие. Качества, на които някога би се присмял, защото ги бе срещал толкова рядко у хората, които го заобикаляха навремето.
Сложи ръката си в десницата му и без да си дава сметка, не я изтегли дори когато тръгнаха по пътечката.
— Защо не си ме ударил нито веднъж?
„Малко момченце — помисли си Етан, — прекалено много ръце са се вдигали срещу теб през краткия ти живот.“
— Може би се страхувам, че ще отвърнеш на удара.
Сет изсумтя и примигна бързо, за да попречи на сълзите да бликнат.
— Глупости!
— Вярно, дребен си — продължи младият мъж, като измъкна шапката от джоба му и я нахлузи върху главата му, — но си доста пъргав.
Сет си наложи да диша дълбоко, за да се успокои и да се овладее донякъде, когато излязат от гората и поемат по огряната от слънцето ливада.
Видя Грейс в двора. Беше се обгърнала с ръце сякаш й беше студено. Забеляза ги, направи крачка напред и спря.
Етан усети как ръката на момчето се стяга в неговата и я стисна за кураж.
— Доста ще помогне да се сдобрите — прошепна тихо той, — ако изтичаш при нея и я прегърнеш. Страхотна е по прегръдките.
Именно така искаше да постъпи, но се страхуваше дали да рискува. Погледна към Етан, прочисти си гърлото и изправи рамене.
— Предполагам, че мога да го направя, ако това ще я накара да се чувства по-добре.
Младият мъж остана назад; загледа се как момчето хуква по ливадата, как лицето на Грейс засилва и широко се усмихва, разтваряйки ръце, за да го посрещне.
Тринадесета глава
Щом ще работи през целия дълъг уикенд, прецени Филип, по-добре да се захване с нещо приятно. Обожаваше работата си. Та какво друго представлява рекламата, ако не познаване на хората и преценка кои копчета да натиснеш, за да ги накараш да разтворят портфейлите си?
Често преценяваше, че това е приемлив, творчески и дори очакван подход да се изпразват тези портфейли. За човек, прекарал първата част от живота си като крадец, професията беше идеална.
Точно в деня преди Деня на независимостта, той приложи талантите си в работилницата, уговаряйки потенциален клиент. Предпочиташе това пред физическата работа.
— Ще ни извините за обстановката. — Направи жест с добре поддържаната си ръка към огромното пространство наоколо, рафтовете, висящите светлини, към все още небоядисани стени и подове. — С братята ми смятаме, че е по-важно да се влага труд в продукцията, и не обръщаме кой знае колко внимание на обстановката.
— Х-м-м-м… — обади се Джонатан Крофт и разтърка брадичка.
Беше към тридесет и пет годишен и късметлия да е четвърто поколение на рода фармацевти Крофт. Откакто прадядо му бе положил скромните основи на аптечката в Бостън, родът му бе изградил и разширил империята. Това даваше възможност на Джонатан да задоволява страстта си към плаването.
Висок, строен, загорял от слънцето, с кестеняви коси, подстригани така, че да подчертаят квадратната му челюст и привлекателното лице. Носеше скъпи дрехи, часовникът му бе „Ролекс“, а коланът — от ръчно обработена италианска кожа.
Приличаше точно на онова, което беше: привилегирован богат мъж, който обича да спортува на открито.
— Вие се занимавате с този бизнес едва от няколко месеца.
— Официално — да — потвърди Филип с бляскава усмивка.
Сресваше наситено-бронзовите си коси така, че да придават допълнителна привлекателност и хубост на мъжките черти. Носеше модни избелели джинси и зелена памучна риза. Очите му гледаха проницателно, а се усмихваше очарователно.