Приличаше точно на образа, който си изгради: изтънчен градски бизнесмен с отношение към модата и морето.
— Работихме в екипи, които построиха доста яхти и лодки през годините.
Умело насочи Джонатан към поставените в рамки скици на стената. Рисунките на Сет бяха изложени уж небрежно, както Филип смяташе, че подхожда на традиционна работилница за яхти.
— Това е лодката на брат ми Етан. Една от малкото, която продължава да излиза всяка година за миди в залива Чесапийк. Служи му повече от десет години.
— Красавица е — призна Джонатан със замечтан израз, точно както Филип очакваше. Щом искаш хората да си отворят портфейлите, е редно да посочиш най-доброто, на което си способен. — Бих искал да я видя.
— Положително ще успея да го уредя.
Остави Джонатан да погледа още малко, преди да продължи:
— Вероятно познавате тази? — Посочи към рисунката на изящната яхта. — „Цирцея“. Брат ми Кам се ангажира и с чертежите, и с построяването й.
— Побеждава моята „Лорили“ на финала две последователни години наред. — Джонатан направи добродушна гримаса. — Разбира се, Кам ръководеше екипажа.
— Добре си познава лодките. — Филип дочу жуженето от бормашината на Кам. — Това, което сега правим, е по чертеж на Етан; Кам нанесе само някои корекции. Желанието ни е изцяло да задоволяваме изискванията и вкусовете на клиентите. — Насочи мъжа към мястото, където Сет лъскаше с гласпапир дървения корпус. Етан беше на палубата и прикрепяше перилата. — Този настоява за бързина, стабилност и известна доза лукс.
Не се съмняваше, че яхтата изглежда великолепно. Самият той й бе посветил доста часове.
— Конструкцията й е красива и същевременно функционална. Използвахме тиково дърво по указание на клиента — добави.
Филип погледна към Етан и вдигна вежди. Разбрал знака му, той се постара да не въздъхне дълбоко и видимо. Ненавиждаше предстоящата част, но брат му настоя да запознат потенциалния клиент с целия процес.
— Отделните дъски са прикрепени една към друга без никакво лепило. — Етан имаше чувството, че рецитира добре заучен урок. Винаги се чувстваше неприятно при тези обяснения. — Преценихме, че щом някогашните майстори са успявали да сглобяват лодките, без да използват лепило, значи и ние можем. А и без това съм бил свидетел как не бива да се разчита винаги на лепилото.
— Х-м-м-м… — изсумтя отново Джонатан.
Имаше съвсем бегла представа за какво говори Етан. Той плаваше с яхти, но яхти, които е купил чисти и завършени. Сега обаче му допадаше онова, което виждаше и чуваше.
— Чудесна е. Аз самият бих искал бързина и красота.
— Ще я получите — усмихна му се Филип широко.
Направи знак на Етан зад гърба на клиента. Настъпи времето за следващия етап. Етан отиде при Кам, който работеше в каютата.
— Твой ред е там горе — прошепна той.
— Фил оплете ли го вече в мрежата?
— Не знам. Аз си издекламирах моето, а оня тип само стоеше и кимаше. Ако ме питаш, представа нямаше за какво му говоря.
— Разбира се, че няма. Джонатан наема хора да поддържат яхтите и лодките му. — Изправи се и раздвижи изтръпналите си крака. — Той е от тези, дето карат мазерати, без да имат представа от двигатели. Но положително е останал впечатлен от провлачения ти рибарски говор и привлекателния ти вид.
Етан изсумтя, а той го сръга с лакът, докато минаваше покрай него:
— Сега и аз ще му дам един тласък.
Качи се горе и успя да се престори на изненадан, че вижда Джонатан.
— Ей, Крофт, какво правиш?
— Какво ли не и къде ли не. — Той сърдечно пое ръката му и я раздруса. — Изненадах се, като не те видях на регатата в Сан Диего това лято.
— Взех, че се ожених.
— И аз така чух. Честито. А сега си се заловил да строиш лодки, вместо да се състезаваш с тях.
— Не бих казал, че съвсем съм се отказал от състезанията. Смятам да си построя платноходка, ако бизнесът позамре малко през зимата.
— Доста ли сте заети?
— Новините бързо се разнасят — отвърна Кам нехайно.
— Яхта, построена от братя Куин, означава качество. А умните искат само най-доброто… Когато могат да си го позволят. — Ухили се внезапно и изпитателно: — Ти можеш ли да си го позволиш?
— Самият аз съм се замислил за платноходка. Брат ти трябва да ти е споменал.
— Да, подхвърли нещо. Искаш я лека и бърза. С Етан преработихме чертежа на онази, която съм замислил за себе си.
— Това са пълни глупости — прошепна Сет така, че само Филип го чу.
— Разбира се. — Той му намигна. — Но са първокласни глупости. — Наведе се по-близо до момчето, като видя, че брат му и клиентът се впускат да обсъждат подробности как се кара платноходка. — Кам знае, а този тип е готов да се състезава с него. Не можеш да победиш Кам в състезание. Затова…