— Затова ще плати луди пари, та Кам да му построи лодка, която дори той не може да победи.
— Всичко си схванал. — Филип леко го потупа по рамото. — Такъв си ми умник. Използвай си мозъка и няма да прекарваш времето си в търкане и лъскане на корпуси. А сега, хлапе, наблюдавай майстора.
Изправи се с лъчезарна усмивка.
— С удоволствие ще ти покажа чертежите, Джонатан. Да отидем в кабинета ми, а? Ще ги открия някъде.
— Нямам нищо против да им хвърля едно око. — Той се спусна от палубата. — Проблемът е, че искам платноходката на вода до първи март. Трябва ми време да я пробвам, да свикна с нея преди летните състезания.
— Първи март. — Филип сви устни и поклати замислено глава. — Може да се окаже проблем. За нас най-важно е качеството. А е нужно време да се построи шампион. Ще хвърля поглед на графика ни — добави, слагайки ръка върху раменете на Джонатан, докато се отдалечаваха. — Ще видим какво да измислим, но, изглежда, няма да успеем да ти предадем висококачествения продукт, който очакваш и заслужаваш, преди май.
— Така ме лишавате от достатъчно време да свикна с нея — възрази Крофт.
— Повярвай ми, Джонатан: веднага се свиква с лодка от братя Куин. Просто веднага — завърши, обърна се и като се ухили доволно на братята си, влезе в канцеларията.
— Ще ни уреди за май — прецени Кам.
Етан кимна и добави:
— Или ще се уговори за април и ще съдере кожата на нещастника за допълнителни пари.
— Както и да се уговори — увери го Кам и го прегърна през раменете, — до края на деня ще имаме подписан нов договор.
Застанал до тях, Сет само изсумтя:
— Глупости. Ще приключи със сделката до обяд. Той е върхът.
Кам се ухили.
— Най-рано в два, според мен.
— В дванадесет — не отстъпваше момчето, загледан в него.
— Да се обзаложим на два долара?
— Естествено. Парите ми трябват.
— Знаеш ли — подхвана Кам, докато вадеше портфейла си, — преди ти да се появиш и да объркаш живота ми, бях спечелил доста в Монте Карло.
Сет изсумтя доволно:
— Тук не ти е Монте Карло.
— Сякаш не виждам. — Подаде му банкнотите. Трепна, защото забеляза съпругата си да влиза в помещението. — Внимавай. Насам е тръгнала социалната служителка. Тя не одобрява малолетни да се занимават с комар.
— Това не е комар. Спечелих честно и почтено — отвърна момчето, но бързо пъхна банкнотите в джоба. — Донесе ли нещо за ядене? — обърна се към Анна.
— Не. Съжалявам. — Разсеяно прокара ръка през косите си. Стомахът й се бе свил от напрежение. Отправи му престорена усмивка, която не стигна до очите й. — Нали си направихте сандвичи за обяд?
— Да, ама ти обикновено носиш нещо по-готино.
— Сега бях прекалено заета с приготовлението на храната за пикника утре. — Погали го по главата, а после сложи ръка на рамото му. — Помислих си… Да си почина и да видя как вървят нещата при вас.
— Фил току-що уговори един богаташ за цял куп пари.
— Браво — отвърна тя разсеяно. — Тогава да го отпразнуваме. Защо не отидеш за сладолед? Ще успееш ли да вземеш няколко от сладкарницата на Крофорд?
— Да — увери я той с широка усмивка. — Ще се справя.
Тя измъкна пари от чантата с надеждата, че няма да забележи как ръцете й потреперват.
— За мен без никакви ядки, ако обичаш.
— Дадено. Хуквам.
Със свито сърце тя го наблюдаваше как се отдалечава.
— Какво има, Анна? — Кам сложи ръка на рамото й и я обърна към себе си. — Какво се е случило?
— Момент. Толкова бързо дойдох дотук, че още не съм се успокоила. — Пое си дълбоко дъх и се почувства малко по-добре. — Трябва да извикаш братята си, Кам.
— Добре. — Но се задържа за миг, за да разтърка раменете й. Никога не я бе виждал толкова разстроена. — Каквото и да е, ще се справим.
Отиде при задната врата, където Етан и Фил спореха за бейзбол.
— Нещо е станало — осведоми ги той накратко. — Анна дойде. Отпрати Сет. Доста е разстроена.
Завариха я застанала до работната маса с разтворен пред себе си скицник на момчето. Очите й се насълзиха, когато зърна портрета си, нарисуван от малката момчешка ръка.
От самото начало за нея той беше повече от поредния случай. А сега беше неин, както бяха Етан и Филип. Нейното семейство. Не можеше да приеме мисълта, че нещо или някой ще нарани семейството й.
Овладя се, извърна се и плъзна поглед по сериозните замислени лица на мъжете, станали най-важните в живота й.
— Това пристигна по пощата днес. — Докато ровеше в чантата за писмото, ръката й вече не трепереше. — Адресирано е до семейство Куин. Само толкова — семейство Куин — повтори тя. — И е от Глория Делаутер. Отворих го. Сметнах, че е правилно, а и моето име вече е Куин.