Подаде го на Кам. Без да отрони дума, той измъкна листа и подаде плика на Филип.
— Изпратила го е от Вирджиния Бийч — установи Филип. — Загубихме дирите й в Северна Каролина. Държи бреговата ивица, но се придвижва на север.
— Какво иска? — попита Етан, натиквайки юмруците си в джобовете.
Усещаше, че го обзема смразяващ кръвта гняв.
— Онова, което очаквахме — отвърна Кам лаконично. — Пари. „Драги представители на семейство Куин — зачете той, — чух как е починал Рей. Жалко. Може би не знаете, но с него имахме споразумение. Предполагам, че ще продължите да го спазвате, тъй като задържате Сет. Сигурно се чувства добре при вас в хубавата къща. Липсва ми. Не подозирате каква саможертва бе за мен да го дам на Рей, но желаех най-доброто за единственото си дете.“
— Къде ти е сега цигулката да ни разплаче — промърмори Филип на Етан.
— „Знаех, че Рей ще е добър към него — продължи Кам. — Погрижи се добре за вас, а у Сет тече неговата кръв.“
Той спря за момент. Ето го — черно на бяло. Истина ли е или лъжа, зачуди се и погледна към братята си.
— После ще мислиш за това — обади се Етан. Усещаше сърцето си като стиснато от юмрук. Но разтърси глава. — Дочети писмото.
— Добре. „Рей беше наясно колко ме боли да се разделя с момчето, затова ме подпомогна. Но сега него го няма. Започвам да се тревожа, че при вас не е най-доброто място за Сет. Склонна съм да ме убедите в противното. Ако смятате да го задържите, трябва да изпълните обещанието на Рей да ми помогне да преживея затрудненията си. Нужни са ми пари. Това ще е знак и за вашите добри намерения. Пет хиляди. Изпратете ми ги «До поискване» тук, във Вирджиния Бийч. Ще чакам две седмици, защото знам, че на пощите не може да се разчита. Ако не получа отговор, ще разбера, че не искате хлапето. Ще дойда да го взема. Сигурно ужасно му липсвам. Непременно да му кажете, че майка му страшно много го обича и вероятно доста скоро ще го види.“
— Кучка! — бе първият коментар на Филип. — Опипва почвата и се опитва да ни изнудва, за да види дали ще се поддадем както татко.
— Не бива да се намесвате. — Анна сложи ръка върху рамото на Кам и усети как потреперва от гняв. — Трябва да позволите на системата да действа. Трябва да ми се доверите, ще се погрижа тя да не успее да го направи. В съда…
— Анна — прекъсна я съпругът й и натика писмото в ръцете на Етан. — Няма да влачим момчето в съда. В никакъв случай, ако можем да го избегнем.
— Нали не възнамерявате да й платите? Кам…
— Нямам намерение да й дам и пукнат цент. — Отдръпна се, за да се пребори с гнева си. — Въобразява си, че ни е хванала натясно, но дълбоко се мами. Ние не сме някакъв самотен възрастен човек. — Извърна се. Очите му блестяха. — Да видим как ще ни прескочи и ще успее да сложи ръка върху Сет.
— Доста е внимавала какво пише — отбеляза Етан, хвърляйки бегъл поглед върху писмото. — Не че не е заплашително, но никак не е глупава.
— Алчна е — обади се Филип. — Ако иска още след онова, което й е платил татко, значи пробва колко е дълбок кладенецът.
— Гледа на вас вече като на свой източник за пари — съгласи се Анна. — Не може да се предвиди какво ще предприеме, ако узнае, че няма да й е така лесно да измъкне пари. — Спря за миг и притисна слепоочията си с ръце, за да помисли по-добре. — Ако се появи отново тук и направи опит да влезе във връзка със Сет, знам как да й попреча — по официален път, но временно — да не влезе в пряка връзка с него. На вас ви е предоставено настойничеството. А и Сет е достатъчно голям, за да изрази желанието си. Въпросът е дали ще го направи. — Вдигна безпомощно ръце. — Разказал ми е много малко за живота си, преди да се появи тук. Нужни са ми повече подробности, за да й попреча по официален път.
— Той не иска да чуе за нея. А и тя не го желае. — Етан едва се въздържа да не смачка писмото на топка и да го захвърли. — Освен ако не й осигури парите за поредната доза наркотик. Пускала е мъжете си да му се нахвърлят.
Анна се извърна към него и го погледна спокойно.
— Сет ли ти го каза? Споменавал ли е, че е имало сексуален тормоз и тя е била съпричастна?
— Казал ми е достатъчно — процеди той. — Но от него зависи дали желае да го признае и пред друг и да го види написано в някакъв си проклет чиновнически доклад.
— Етан — прекъсна го Анна и сложи ръка на рамото му. — Аз също го обичам и искам да му помогна.
— Знам. — Отстъпи, защото гневът му не стихваше и не бе сигурен дали няма да се нахвърли върху останалите. — Съжалявам, но има моменти, когато системата не само не помага, но и влошава нещата. Изпитваш чувството, че те поглъща. — Постара се да възпре надигащата се у него болка. — Той трябва да знае, че ние сме на негова страна, независимо от системата.