— За адвокатите е важна информацията, че ни е писала. — Филип взе писмото от Етан, сгъна го и го пъхна в плика. — А и трябва да решим как ще действаме. Първата ми реакция бе да отида във Вирджиния Бийч, да я издиря и недвусмислено да й обясня какво ще й се случи, ако приближи до Сет.
— Заплахите няма да помогнат — обади се Анна.
— Но ще ми е много приятно да й ги отправя. — Зъбите на Кам се оголиха като на вълк. — Нека аз да отида.
— От друга страна — продължи Филип, — смятам, че ще има въздействие, ако нашата приятелка Глория получи официално писмо от служителя от социални грижи, отговорен за Сет. В него ще са посочени обстоятелствата, възможностите и заключенията, до които се е стигнало, за да се помогне на случая. Да се свържеш — или да направиш опит да се свържеш — с родната майка на дете под твоите грижи, е част от работата ти, нали, Анна?
Тя премисли, знаеше, че ще е сложно, но накрая сподели:
— Нямам право да прибягвам до заплахи. Но… бих могла да я спра и да я накарам да се замисли. Обаче най-важният въпрос е дали да кажем на Сет.
— Той се страхува от нея — промърмори Кам. — По дяволите, тъкмо започна да се отпуска и да вярва, че нищо не го заплашва. Защо трябва да я намесваме отново в живота му?
— Защото има право да знае — обади се Етан тихо. Контролираше се, а това му позволяваше отново да разсъждава трезво. — Трябва да е наясно, че има вероятност да се наложи да се бори. Ако знаеш какво ти предстои, разполагаш с по-добри шансове за успех. И защото — довърши, — писмото е адресирано до семейство Куин, а той е един от нас.
— Бих предпочел да го изгоря — измърмори Филип. — Но си прав.
— Всички заедно ще му кажем — съгласи се Кам.
— Искам аз да говоря.
И двамата изненадано погледнаха Етан.
— Сериозно ли го казваш?
— Имам причини да предполагам, че ще му е по-лесно да го чуе от мен. — Хвърли поглед през рамо и забеляза пристигащия Сет. — Хайде да разберем дали е така.
— Мама Крофорд сложи и допълнително. Направо още колкото цялата поръчка. А долу на кея сигурно има поне милион туристи и…
Възбуденото му бърборене секна. Погледът му стана тревожен. Сърцето му се разтуптя. Долови, че нещо не е наред. Надушваше го.
— Какво става?
Анна пое големия пакет от ръцете му и започна да вади пластмасовите чашки със сладолед.
— Защо не поседнем малко, Сет? — предложи тя.
— Не искам да сядам.
Много по-лесно е да избягаш, ако си прав.
— Днес пристигна едно писмо. — Етан знаеше, че е най-добре лошите новини да се съобщават направо и бързо. — От майка ти.
— Тя да не е тук?
Усети как го обзема паника. Чудеше се дали да не хукне, но Етан сложи ръка на рамото му.
— Не, не е тук. Но ние сме тук и искам да го запомниш.
Сет потрепери.
— Какво, по дяволите, иска? За какво й е да пише писма? Не желая да го виждам.
— Тогава не се налага — увери го Анна. — Но нека Етан да ти обясни, а после ще решим какво ще правим.
— Научила е, че Рей е мъртъв — подхвана младият мъж. — Ясно, че рано или късно щеше да разбере, просто въпрос на време.
— Той й плати. — Момчето се опита да се освободи от обзелия го страх. Членовете на семейство Куин не се страхуват, напомни си то. Не се страхуват от нищо. — Тя си замина. Хич не й пука дали е мъртъв или не.
— И аз предполагам, че е така, но иска още пари. Именно това пише в писмото.
— Иска да й платя? — Нов страх го обхвана. — Че аз нямам пари. Защо ми пише да й изпратя пари?
— Тя не пише до теб.
Сет едва си пое дъх и положи усилие да се концентрира върху изражението на Етан — открит, спокоен поглед, сериозно лице. Етан знае, само това му мина през ума му. Знае за стаичките, за вонята, за грубите ръце в тъмнината.
— Иска вие да й платите! — възкликна момчето.
Част от него копнееше да започне да ги умолява да го сторят. Да й дадат колкото пари иска, а той е готов да се закълне до края на живота си да прави каквото те поискат, за да изплати този дълг.
Но не можеше. Не и когато Етан го гледа и чака. И знае.
— Ако изпълните искането й, тя пак ще се появи и ще иска още. Непрекъснато ще иска още. — Сет прокара потната си ръка по устата. — Докато знае къде съм, постоянно ще се появява. Трябва да отида някъде другаде… Някъде, където няма да ме намери.
— Никъде няма да ходиш. — Етан приклекна пред него. — А тя няма да получи още пари. Няма да победи.
Бавно, несъзнателно, момчето поклати глава.