— Не я познаваш.
— Познавам я донякъде. Достатъчно е умна да осъзнава, че сме решили да те задържим при нас; че те обичаме достатъчно, за да й платим, ако се наложи. — Видя блесналата надежда в очите на момчето, преди то да сведе поглед. — В крайна сметка ще платим, стига така да се сложи край, стига нещата да се успокоят. Но ще стане както казваш — тя пак ще се появи.
— Какво смятате да правите?
— Зависи какво ще направим сега. Всички ние заедно — добави той и изчака момчето да го погледне отново в лицето. — Засега ще продължим да я караме както досега. Фил ще поговори с адвоката, та всичко да е наред.
— Кажи му, че няма да се върна при нея — отсече Сет свирепо и погледна Филип. — Каквото и да стане, няма да се върна при нея!
— Ще му кажа.
— Анна ще й напише писмо — продължи Етан.
— Какво писмо?
— Умно — отвърна му с лека усмивка. — Такова, в което всяка дума струва по петдесет долара и звучи ужасно официално. Ще го направи като социален служител, който отговаря за теб. Така ще даде на Глория да разбере, че законът е на наша страна. Това вероятно ще я накара да забави темпото и да се замисли.
— Тя ненавижда социалните служби — обади се Сет.
— Прекрасно. — За пръв път от час насам Анна се усмихна искрено. — Който мрази нещо, обикновено се страхува от него.
— Сет, и ти би могъл да помогнеш, ако си в състояние да го направиш.
Обърна се отново към Етан.
— Какво е то?
— Да поговориш с Анна, да й разкажеш за някои работи преди… Доколкото ти е възможно да споделиш.
— Не искам да говоря за това. То е приключило. Няма да се върна.
— Знам. — Обгърна треперещите рамене на Сет. — Ясно ми е, че да го разкажеш, значи все едно да го изживееш отново. На мен ми бе нужно доста време, преди да го споделя с мама… Да го кажа на Стела. Да изрека всичкото на глас, макар тя вече да знаеше по-голямата част. А после нещата започнаха да се оправят. Пък и помогна на нея и на Рей по-бързо да приключат с осиновяването.
Сет си припомни как гледа на Етан като на герой.
— Така ли е правилно да се постъпи?
— Да, така.
— Ще дойдеш ли с мен?
— Иска ли питане! — Той се надигна и му подаде ръка. — Хайде, да си отидем вкъщи и да обсъдим нещата.
Четиринадесета глава
— Готово ли, мамо? Време да вървим?
— Почти, Обри.
За да придаде пикантен вкус и цвят на картофената салата, Грейс я посипа с паприка.
Дъщеря й й задаваше този въпрос от седем и половина сутринта. Прецени, че не се раздразни само защото самата тя се чувстваше изпълнена с радостно предчувствие като двегодишното момиченце.
— Мамо-о-о-о…
Капризният тон на Обри едва не я разсмя.
— Дай да те видя. — Грейс сръчно покри салатата, преди да се обърне към малката. — Добре изглеждаш.
— Имам панделка.
Обри кокетно прокара ръка по панделката, с която майка й бе привързала къдриците й.
— Розова панделка.
— Розова — повтори Обри усмихната. — И мама е хубава.
— Благодаря, бебче. — Надяваше се и Етан да е на същото мнение. Как ще я гледа, чудеше се тя. Как е редно да се държат? Ще има толкова много хора, а никой — като се изключат членовете на семейство Куин — не знаеше, че са влюбени.
Влюбени, помисли си тя с блажена замечтана усмивка. Такова прекрасно състояние. Примигна, когато малките ръчички обгърнаха коленете й и здраво я стиснаха.
— Мамо. Готова?
Грейс се засмя. Прегърна Обри и звучно я целуна.
— Добре. Хайде да вървим.
В часовете преди решителна битка никой генерал не е ръководил по-авторитетно и решително армията си от Анна Спинели-Куин.
— Сет, постави сгъваемите столове на сянката ей там. Филип още ли не е донесъл леда? Няма го вече двадесет минути. Кам! Пораздалечете с Етан онези две маси.
— Само преди минутка — процеди съпругът й през зъби — ги приближихме една до друга.
Но премести масата.
— Така е добре. Чудесно. — Понесла покривки на бели и яркочервени райета, Анна прекоси моравата. — А сега преместете масите с чадърите по-близо до водата.
Кам присви очи.
— Нали каза, че ги искаш по-близо до дърветата?
— Промених решението си.
Тя огледа двора и започна да застила покривките.
Кам понечи да протестира, но улови предупредителното поклащане на главата на Етан. Брат му е прав, прецени той. Споровете няма да променят нищо.
Още от сутринта Анна не спря да дава твърде противоречиви нареждания. Раздразнен и озадачен, Кам го сподели с Етан.
— Уж говорехме, че е практична и организирана жена — завърши. — Не знам какво й става. Струва ми се, че е паникьосана.
— Жените повече разбират от такива работи — изтъкна Етан.