Сети се как Грейс му забрани да си вземе душ в собствената баня само защото Кам и Анна ще се връщат. Кой може да разбере какво става в женските глави?
— При подготовката на сватбеното тържество не се държеше така.
— Е, тогава умът й сигурно е бил зает с други неща.
— Да. — Кам изпъшка и вдигна една от масите с чадър и все така, пуфтейки, я повлече към сгряната от слънце вода. — Фил постъпи по-умно: направо изчезна.
— Винаги го е умеел — съгласи се брат му.
Нямаше нищо против да мести маси, да разнася столове, да изпълнява някое от десетките други хрумвания — малки или големи — на Анна. Така не му оставаше време да се замисля за по-важни неща.
Останеше ли за миг свободен, и се сещаше за Глория Делаутер. Понеже никога не я бе виждал, си я представяше като висока едра жена с разрошени сламеноруси коси, студени очи с размазан грим, с подпухнали бузи и устни от прекалено честия досег до бутилката.
Очите бяха сини като неговите. Устните, въпреки червилото, имаха формата на неговите. И съзнаваше, че не си представя майката на Сет, а своята.
Времето не успя да изтрие, да замъгли картината. Виждаше я ясно.
Тя продължаваше да разполага с властта да смразява кръвта му, да предизвиква свиване на стомаха му.
Все още изпитваше желание да нанася удари с окървавените си юмруци.
Дочул радостните възгласи, той бавно се извърна. И зърна затичалата се по моравата Обри. Очичките й грееха като слънчеви лъчи. Видя и Грейс, застанала на верандата с топла усмивка, в която се долавяше леко смущение.
„Нямаш никакво право — просъска гадният глас в главата му. — Нямаш никакво право да докосваш нещо толкова хубаво и привлекателно.“
О, а как само му се искаше! Обри се хвърли към него — той я вдигна високо, завъртя я и я накара да изпищи от радост.
Копнееше тя да е негова. Желаеше това прекрасно, невинно, засмяно дете да му принадлежи.
С разтреперани колене Грейс приближаваше към тях. Знаеше, че картината, която представляват, ще се вреже в сърцето й: стройният мъж с едри ръце и сериозна усмивка и златното дете с розова панделка в косите.
Слънцето се изливаше върху тях така щедро, както любовта струеше от сърцето й.
— Искаше да тръгне насам още щом отвори очи сутринта — започна. — Дойдохме малко по-рано, за да помогна на Анна. — Той я наблюдаваше така напрегнато, така тихо, че усети как всеки момент ще затрепери от нерви. — Виждам, че почти всичко е готово, но…
Млъкна, той внезапно я прегърна и силно я притисна към себе си. Остана й време само да си поеме сепнато дъх, преди устните му да се впият в нейните. Груби и ненаситни, от които кръвта й закипя, а главата й се замая. Някъде отдалеч долетя възторженият писък на Обри:
— Целувка, мамо!
„О, да — помисли си Грейс. — Целувай ме, целувай ме, целувай ме.“
Стори й се, че чу някакъв звук да се изтръгва от него. Вероятно въздишка, която идваше дълбоко от душата му. Устните му омекнаха. Ръката, която притискаше гърба й, сякаш той се бореше за живота си, се отпусна и я погали. Нежното движение, не по-малко трескаво от целувката, само доразпали пробуденото от него желание.
Надушваше аромата, топлината на мъжа. И бебешкия аромат на момиченцето. Ръцете му обгръщаха и двамата и инстинктивно ги превръщаха в едно цяло. Когато целувката свърши, тя опря глава върху рамото му.
Никога досега не я бе целувал пред други хора. Знаеше, че Кам е само на няколко крачки, когато Етан я притегли към себе си. А и Сет трябва да ги е видял… И Анна.
Какво значи всичко това?
— И аз иска целувка! — намеси се Обри и потупа бузата на Етан.
Изпълни желанието й и зарови лице във вратлето й, което я погъделичка и я разсмя. После обърна глава и прокара устни по косите на Грейс.
— Не исках да те сграбча по този начин.
— Аз пък се надявах да го сториш — прошепна тя. — Накара ме да повярвам, че си мислил за мен, че ме желаеш.
— Мисля за теб, Грейс. И те желая.
Обри се въртеше в ръцете му; той я остави да отиде при Сет и кучетата.
— Опитвам се да ти кажа, че не исках да съм груб с теб.
— Не беше. А и аз не съм от стъкло, Етан.
— Напротив, крехка си. — Проследи как детето стигна до Фулиш и отново погледна Грейс в очите. — Деликатна си — прошепна — като белите порцеланови чаши с розовите рози, които използвахме на тържеството по случай Деня на благодарността.
Стана и приятно, сърцето й трепна, макар да знаеше, че той преувеличава.
— Етан…
— Постоянно се страхувах, че ще я хвана непохватно и ще я счупя. Така и не свикнах. — Прокара палец по скулата й — кожата бе топла, мека и кадифена. После отпусна ръка; — Хайде да отидем да помагаме, преди Анна съвсем да подлуди Кам.