Стомахът на Грейс продължаваше да се свива от радостно вълнение дори когато започна да изнася храната от кухнята и да я подрежда по масите на моравата. От време на време се улавяше, че спира и търси с поглед Етан.
Наблюдаваше как мускулите му се движат под ризата: „Толкова е силен. И толкова търпелив. Обул е джинсите, които изпрах онзи ден. Започват да се нищят на крачолите. В джобчето имаше шестдесет и три цента.“
Видя как Обри се катери по гърба му. Знае, че е добре дошла. Да, ето: протяга ръка назад, за да я задържи. Няма нищо против, когато му сваля шапката и се опитва да я нахлузи на главата си. Косите му са пораснали и краищата им са изрусели от слънцето.
— Хубава картинка — обади се Анна зад гърба й и я накара да подскочи. С лек смях Анна остави огромната купа салата на масата. — И аз правя същото с Кам понякога. Просто стоя и го наблюдавам. Мъжете от семейство Куин са много приятни за гледане.
— Все си повтарям, че ще хвърля просто един бърз поглед, а после се оказва, че не мога да откъсна очи.
Усмихна се, когато Етан се завъртя и се престори, че търси Обри.
— А и има такъв естествен подход към децата — отбеляза Анна. — Ще стане чудесен баща.
Грейс усети как руменина залива бузите й. И тя си бе мислила същото. Изглеждаше странно как само преди няколко седмици каза на майка си, че никога повече няма да се омъжи. А сега го мислеше, чудеше се дали ще стане и чакаше.
Лесно отхвърляше всякакви идеи за женитба, когато не допускаше, че става въпрос за съвместен живот с Етан. Не се справи с първия си брак, защото сърцето й не принадлежеше на съпруга й. Грешката бе нейна и затова приемаше отговорността от провала.
Но бракът й с Етан би могъл да е различен. Ще изградят заедно дом, семейство и бъдеще, основани на любов, доверие и честност.
Той нямаше да вземе решение бързо. Но я обича. А тя го разбира и го познава достатъчно добре; знае, че следващата стъпка ще е женитбата. И тя беше готова да я направи.
Във въздуха ухаеше на хамбургери, които се печаха върху скарата, лееше се бира, кънтеше детски смях, извисяваха се гласове на приказливи възрастни, моторницата бучеше във водата, долитаха доволните писъци на младежите, които се возеха в нея.
Аромати, звуци, гледки. Хубави покривки, отрупани с храна маси.
Черешовият пай на госпожа Кътър. Салатата с раци на семейство Уилсън. Царевицата, която донесоха семейство Крофорд. Желирани десерти, плодова салата, пържено пиле и ранни домати. Хората, пръснати на групички, седяха по столове на моравата, на верандата, на кея.
Небето бе ясно, жегата — невероятна.
Грейс се загледа как Фулиш души земята за някое паднало парче месо. Досега бе открил доста и предполагаше, че ще му прилошее до края на деня.
И искаше този ден да не свършва никога.
Нагази във водата, като внимателно придържаше Обри, независимо от широките цветни надуваеми гривни около ръчичките й. Топна дъщеря си и Обри се разсмя, когато крачетата й докоснаха водата.
— Навътре, навътре, навътре — настояваше тя.
— Скъпа, не си взех банския — възрази майка й, но пристъпи, докато водата стигна до коленете й, та Обри да може да пошляпа.
— Грейс! Грейс! Виж ме!
Тя се обърна, присви очи срещу слънцето и видя как Сет скача от кея, извива се във въздуха и цопва във водата. И здравата я разплиска.
— Като снаряд съм — обяви той гордо, когато изплува. После се ухили. — Цялата съм те намокрил.
— Сет, вземи ме. — Обри се задърпа и протегна ръце. — Вземи ме.
— После, Обри. — Той се отправи към другите момчета.
Детето беше готово да заплаче.
— Ще дойде да си поиграете по-късно.
— Сега!
— След малко.
За да я успокои, Грейс я подхвърли във въздуха и я хвана едва когато цопна във водата. Поиграха си така известно време.
Както очакваше Грейс, слънцето, водата и вълнението поизмориха момиченцето.
— Хайде да отидем да пийнем нещо, Обри.
— Искам да плувам.
— После ще поплуваме пак. Сега съм жадна.
Майка й я взе на ръце и се приготви за неизбежната предстояща битка.
— Какво си хванала, Грейс? Русалка ли? — Майка и дъщеря погледнаха към брега и видяха Етан. — Определено е много хубава — обяви той, загледан в Обри. — Ще ми я дадеш ли за малко?
— Не знам. Ще видим. — Наведе се към ухото на детето: — Той смята, че си русалка.
Устничките на Обри продължаваха да потреперват, но тя вече бе забравила за плача.
— Като Ариел ли?
— Да, като Ариел от филмчето.
Когато стигна брега, Етан взе Обри от ръцете й.
— Плувах — осведоми го тя и после отпусна глава върху рамото му.