— Видях те.
— Умори се — добави Грейс тихо — и започна да капризничи. Мокра е. — Тя посегна да вземе детето от ръцете му.
— Добре е тук. — Погали Грейс по влажните лъскави коси. — И ти си мокра. — Прегърна я през раменете. — Хайде да се поразходим на слънце.
— Добре.
— Да минем от предната страна на къщата — предложи той и се усмихна, когато усети дъха на Обри във врата си. — Там няма толкова хора.
С изненада, но и с удоволствие Карол Мънроу наблюдаваше как Етан отвежда дъщеря й и внучката й на разходка. Тя съзря повече от това съсед и приятел да се разхожда със съсед и приятел. Импулсивно дръпна ръкава на мъжа си, загледан в играта на мятане на подкови.
— Какво има, Карол?
— Виж, Пит. Виж. Грейс е с Етан.
Леко раздразнен, той сви рамене.
— И какво от това?
— С него е, Пит, дебелоглавецо! — Изрече го раздразнено, но същевременно свойски. — Сякаш й е гадже.
— Гадже?
Изсумтя, готов да отхвърли чутото като нелепост, но зърна нещо в начина, по който Етан се обръщаше към Грейс, в начина, по който тя вдигаше глава.
Отмести поглед.
— Гадже — промърмори отново.
Представа нямаше какво трябва да изпитва. Нали не се меси в живота на дъщеря си, напомни си той. Тя вече е поела по своя път.
Свъси вежди, защото си спомни какво изпитваше, когато носеше малкото си момиченце, а главичката му се отпускаше върху рамото му — точно както сега Обри е свела главица върху рамото на Етан Куин.
Докато са такива малки, помисли си, ти вярват и приемат всичко, което им кажеш — дори че гръмотевиците са ръкопляскания на ангели.
Ала поотраснат ли, започват да се дърпат. Започват да искат разни неща, разни безсмислени неща. Например пари, за да живеят в Ню Йорк; благословията ти да се омъжат за някакъв нехранимайко, който въобще не ги заслужава.
Престават да те приемат за човека, който знае всички отговори, и разбиват сърцето ти. А ти трябва да събереш парчетата, доколкото можеш, и да му сложиш катинар, за да не се случи отново.
— Точно Етан й е необходим на Грейс — нареждаше Карол тихо. — Стабилен, много е добър. Мъж, на когото тя може да се облегне.
— Няма да го направи.
— Кое?
— Няма да се облегне на никого. Прекалено е горда и с това само си вреди.
Жена му въздъхна. Ако трябваше да се изтъкне истината, Грейс бе наследила тази гордост от баща си.
— Ти така и никога не направи опит да й подадеш ръка.
— Не започвай отново, Карол. Нямам какво да кажа. Искам бира — обяви той и се отдалечи.
Филип Куин и неколцина други стояха край бурето с бира.
— Да ти налея ли една, господин Мънроу?
— С удоволствие. — Пит кимна по посока на задния двор. — Доста хора сте събрали тук днес, Фил. И все симпатични. Помня как вашите правеха пикник всяко лято. Добре е, че продължавате традицията.
— Анна го измисли — отбеляза младият мъж и му подаде напълнената пластмасова чаша.
— Жените ги бива повече от мъжете за такива работи. Ако не успея, моля те, предай й колко съм й благодарен за поканата. След около час отивам да пускам фойерверките.
— Твоите винаги са сред най-красивите.
— Традиция — повтори Пит думата, която имаше стойност за него.
Не само Карол Мънроу забеляза как Етан и Грейс се отдалечиха. Подмятания и хитри усмивки придружаваха унищожаването на салатите.
Мама Крофорд размаха вилицата и я насочи към добрата си приятелка Луси Уилсън.
— Ако питаш мен, Грейс трябва да тропне с крак, та Етан Куин да се размърда, преди момиченцето й да постъпи в колеж. Никога не съм виждала толкова бавен мъж.
— Той обича да обмисля нещата — защити го Луси предано.
— Нищо лошо, но го прави много бавно. Виждала съм ги да се гледат тайничко с копнеж още преди момчето да се сдобие със собствена лодка. Има няма десетина години оттогава. Двете със Стела — Бог да благослови душата й — сме си говорили за това няколко пъти.
Луси въздъхна, и то не само заради погълнатите калории, и добави:
— Стела познаваше момчетата си отлично.
— Определено. Един ден й казах: „Стела, твоя Етан е хлътнал по момичето на Мънроу.“ Тя се засмя — и тя го била забелязала. Така и не разбрах защо Етан не се намеси, когато Грейс се забърка с Джак Кейси. Никога не съм го харесвала.
— Той не беше лош, а слабохарактерен. Я виж — завърши шепнешком като конспиратор.
Тя кимна към мястото, откъдето се задаваха Етан и Грейс хванати за ръка, а момиченцето спеше спокойно на рамото му.
— Този изобщо не е слабохарактерен — обади се мама Крофорд. — Пък и бавните мъже са страшилище в леглото, не смяташ ли, Луси?
Нищо неподозираща за приказките по неин адрес и спокойната разходка около къщата в горещия летен ден, Грейс спря до една маса, за да налее чай с лед. Преди да напълни първата чаша до половина, майка й — широко усмихната — застана до нея.