Тук. Сега. По този начин. Точно по този начин.
Когато проникна в нея, писъкът й щеше да се разнесе оглушително, но той го сподави с устните си.
Проникваше силно, бързо, дълбоко. В ума му нямаше никаква мисъл. Чувстваше единствено нея и потта, която обливаше и двамата.
Изпразването му бе светкавично, неподвластно на контрол.
Дори след това продължи да потреперва, да не смогва да диша. Дочу почукването на кълвача някъде из дърветата, близкия смях на хората. И задъханото дишане на Грейс. Както и стенанието й.
Усети как вятърът го охлажда. И нейните потрепервания.
— Господи! По дяволите — изруга свирепо, но тихо той.
— Етан? — Тя не знаеше, не подозираше, че е възможно някой да таи подобни желания дълбоко в себе си. — Етан? — повтори и щеше да го обгърне с ръце, но той отстъпи назад.
— Съжалявам. Аз… — Нямаше думи. Каквото и да каже, няма да го извини. Наведе се, започна да вдига късите й панталони. Закопча ги. Със същото нежно внимание оправи блузата й. — Не знам какво да кажа. Нищо не ме извинява.
— Не се нуждая от никакви извинения. Никога не са нужни за нищо, което правим заедно, Етан.
Той продължи да се взира в земята и усети как болката запулсира в главата му.
— Не ти оставих никакъв избор.
— Аз вече съм направила своя избор. Обичам те.
Едва тогава я погледна и всичко пред очите му се завъртя. Устните й бяха подпухнали там, където ги бе хапал. Очите й бяха широко разтворени. По тялото й вероятно имаше синини от пръстите му.
— Ти заслужаваш нещо по-добро.
— Приятно ми е да мисля, че заслужавам теб. Караш ме да се чувствам… желана. И ми е жал за всяка жена, която не е изпитала това чувство.
— Изплаших те.
— За момент. — Леко притеснена, тя въздъхна. — По дяволите, Етан! Трябва ли да ти казвам, че ми хареса? Чувствах се безпомощна, победена и беше вълнуващо. Загуби контрол над себе си, а обикновено не го правиш. Допадна ми, че аз го провокирах.
Той прокара ръка през косите си.
— Объркваш ме, Грейс.
— Не искам да е така. Но не виждам нищо лошо.
Той въздъхна и пристъпи напред, за да оправи косите й.
— Въобразяваме си, че се познаваме достатъчно добре. А това всъщност не е така. Вероятно в това е проблемът.
Взе ръката й и след като я разгледа замислено, целуна пръстите й по начин, който накара миглите й да трепнат.
— Никога не искам да те нараня. По никакъв начин.
Но знаеше, че вече го е сторил и пак ще се случи.
Докато се връщаха по сгряната от слънцето морава, държеше ръката й. Съвсем скоро ще се наложи да й разкаже за себе си. За да разбере тя защо не е в състояние да й даде повече.
Петнадесета глава
— Затова не знам дали пак ще изляза с него, защото започва да се държи прекалено собственически, разбираш ли? Не искам да го засягам, но нали трябва да се живее?
Джули Кътър се пресегна към фруктиерата, избра си сочна зелена ябълка и я захапа. Все едно се намираше в собствената си кухня, а не при съседката си. Настани се на плота, докато Грейс сгъваше прането и го слагаше върху масата.
— Освен това — продължи момичето — срещнах едно невероятно готино момче. Работи в магазина за компютри в търговския център. Носи очила с телена рамка и има страхотна усмивка. — Ухили се и хубавото й сърцевидно личице засия. — Когато му поисках телефонния номер, той се изчерви.
— Поискала си му телефонния номер!
На Грейс й беше приятно, когато веселото и бъбриво момиче се отбиваше при нея. Но днес я слушаше с половин ухо. Трудно се концентрираше. Мисълта й постоянно се връщаше към случката с Етан в сянката на дърветата. Какво го прихвана, та така й се нахвърли, а после някак си се отдръпна, затвори се в себе си?
— Естествено. — Джули наклони глава. Кафявите й очи блестяха. — Никога ли не си канила мъж да излезете? Хайде, Грейс, в навечерието на второто хилядолетие сме. Повечето мъже наистина очакват жената да вземе инициативата. Както и да е… — Тръсна глава и оправи дългите си прави кафяви коси. — На Джеф определено му харесва. Това е сексапилният компютърен тип. Отначало се изчерви, но ми го даде, а после, когато му позвъних, си личеше, че е доволен. Ще излезем в събота, но първо трябва да скъсам с Дон.
— Клетият Дон — промърмори Грейс и погледна към Обри, която срути току-що построената кула от кубчета и изпляска с ръце.
— О, ще го преживее — сви рамене Джули. — Мисля, че не е влюбен да кажеш, в мен. Просто е свикнал да има момиче до себе си.
Грейс се усмихна. Само преди няколко месеца Джули бе луда по Дон и постоянно идваше да й разказва подробности от срещите им. Или, както младата жена подозираше, редактирания им вариант.