О, да, да! Ще рискува всичко, ако този мъж е Етан. Беше толкова прекрасно, толкова подходящо. Засмя се и позволи на сърцето си да се изпълни с радост, с онова щастие, за което винаги бе мечтала.
Как щеше да направи предложението си? Притисна пръсти към потреперващите си устни. Тихичко, реши тя, със сериозен поглед. Ще вземе ръката й по своя внимателен начин. Ще са навън, облени от лунна светлина, а наоколо ще се носят ароматите на нощта и музиката на водата.
Простичко, помисли си тя, без излишни думи. Ще я погледне и известно време ще остане смълчан. Накрая, без да бърза, ще заговори: „Обичам те, Грейс. Винаги ще те обичам. Ще се омъжиш ли за мен?“
Да, да, да! Завъртя се на пети. Ще бъде неговата булка, неговата съпруга, партньор. Сега. И завинаги. Ще го дари с дете, без да се колебае; той ще обича и ще пази това дете. Ще има още деца от него.
Господи, да усети как детето на Етан расте в утробата й! Очарована, обгърна корема си с ръце. И този път животът, който расте в нея, ще е чакан и желан и от двамата.
Ще изградят съвместен живот. Чудесен, вълнуващ, простичък живот.
Нямаше търпение да започнат.
Утре вечер, напомни си тя и внезапно паникьосана, прокара ръце през косата си. После ги отпусна и ги погледна. Божичко, колко са занемарени! На нищо не приличат. Трябва да изглежда красива. Какво ще облече?
Усети, че се смее на глас, и този смях я изпълни с радост. За пръв път забрави за работата, за графиците и отговорностите. Втурна се към дрешника.
Анна забеляза, че някой е откраднал от цветята й едва на следващия ден. И веднага нададе вик:
— Сет! Сет, веднага ела тук.
Стоеше с ръцете на кръста, сламената й шапка беше килната на една страна, а очите й се присвиваха сърдито.
— К’во има?
Отчупваше от гевречето, макар вечерята да вреше вече на печката.
— Да си пипал цветята ми?
— И за к’во са ми някакви си смотани цветя? — изсумтя той, хвърляйки небрежен поглед към цветните лехи, като сви рамене.
Все още с ръце на кръста тя тропна с крак.
— Точно това искам да разбера.
— Не съм ги пипал. Та ти дори не ни позволяваш да скубем плевелите там.
— Защото не правите разлика между плевел и маргарита — сряза го тя. — Е, някой е посетил лехите ми.
— Не съм аз — увери я той и очите му засияха злорадо, когато тя мина край него и влезе в къщата.
„Някой — каза си — ще си изпати здравата.“
— Камерън! — Решително изкачи стълбите и отвори вратата на банята, където той се миеше след работа. Вода се стичаше от лицето му. За миг го изгледа със свъсени вежди и поклати глава. — Нищо, нищо — промърмори и затвори вратата.
Кам, подобно на Сет, няма да се рови в цветята й, прецени тя. А ако бере цветя за някого, по-добре е да са за съпругата му, защото иначе ще го убие и с това ще се свърши.
С присвити очи застана пред стаята на Етан. От гърлото й се чу тихо изръмжаване.
Почука, но без да изчака отговор, нахълта.
— Господи, Анна.
Притеснен, грабна панталона и се прикри. Беше само по гащета.
— Спести си неудобството. Не представляваш интерес за мен. Да си късал от цветята ми?
— Цветята ти?
О, знаеше, че рано или късно ще го хванат. Тази жена имаше очи на котка и не пропускаше нищо, ставаше ли въпрос за цветята й. Но не очакваше да дава обяснения полугол, помисли си той и стисна още по-здраво панталона.
— Някой е брал от тях.
Пристъпи напред — търсеше доказателство в очите му.
— Ами…
— Някакъв проблем ли има?
Кам стоеше на прага. Наистина забавна сценка след измерителния ден: да види как съпругата му кръстосва напред-назад пред почти голия му брат.
— Някой е бил в градината и е откраднал от цветята ми.
— Сериозно? Да се обадя ли в полицията?
— О, я млъкни. — Извърна се към Етан, който предпазливо отстъпи назад. Тя приличаше на човек, готов на убийство. — Е?
— Ами аз… — Възнамеряваше да си признае и да се остави на милостта й. Ала жената пред него не приличаше на човек, в когото има и капчица милост. — Зайците… — смутолеви. — Предполагам, че са те.
— Зайците?
— Да. — Раздвижи се неспокойно. — Зайците създават големи неприятности в градините. Просто пристигат и се нахвърлят върху каквото видят.
— Зайците — повтори тя.
— Може и да са сърните — добави той малко забързано.
— Понякога пасат каквото им падне. — Разчитайки на съчувствие, се обърна към брат си: — Нали?
Кам прецени ситуацията. Анна е градско чедо, пред нея номерът ще мине. Етан обаче ще му се издължи за това. Усмихна се широко:
— Да, да. Зайците и сърните наистина са голям проблем.
Което не се връзва с наличието на две кучета, но го премълча.