Етан веднага скочи и сграбчи ръката й.
— Лошо ли се изгори? — Забеляза как изящната й издължена китка порозовява и я придърпа към мивката. — Облей я със студена вода.
— О, нищо ми няма. Случва се непрекъснато.
— Няма да се случва, ако си по-внимателна. — Веждите му бяха свъсени. Стискаше здраво ръката й, за да й попречи да се дръпне от струята. — Боли ли?
— Не. — Тя не усещаше нищо освен неговата ръка върху своята и учестеното биене на сърцето си. Уплаши се, че всеки момент ще направи нещо глупаво, и се опита да се освободи. — Нищо ми няма, Етан. Не вдигай толкова шум.
— Трябва да те намажем.
Пресегна да отвори шкафа, за да намери мехлем, и вдигна глава. Очите му срещнаха нейните. Замръзна на място, а водата продължи да се стича по преплетените им ръце.
Стараеше се никога да не застава близо до нея; никога толкова близо, че да вижда златистите точици в очите й. Защото ще започне да мисли за тях, да си ги представя. После ще трябва да си напомня, че това е Грейс, момиченцето, което израсна пред очите му. Жената, майката на Обри; съседката, която го има за приятел, комуто може да се довери напълно.
— Трябва да се грижиш по-добре за себе си.
Гласът му прозвуча грубовато, а гърлото му внезапно пресъхна. Тя ухаеше на лимон.
— Нищо ми няма. — Не беше на себе си. Изпитваше опияняващо удоволствие и пълно отчаяние. Той държеше ръката й, сякаш е крехко стъкло. И я гледаше свъсено, сякаш тя едва ли има повече разум от двегодишната си дъщеря. — Картофите ще изгорят, Етан.
— О… Добре… — Засрамен, защото си помисли, че устните й вероятно са така меки, както изглеждат, той се отдръпна и усърдно започна да търси тубата с мехлема. Сърцето му биеше лудо, а той ненавиждаше подобно усещане. Предпочиташе нещата да са спокойни и ясни. — Сложи си все пак малко от това. — Остави тубичката на плота и тръгна към вратата. — Отивам да кажа на децата да се измият за вечеря.
Пътьом взе коша с прането и изчезна.
Със съзнателно бавно движение Грейс спря водата, после се втурна да спасява картофите. Остана доволна от вида на храната, взе мехлема, намаза ръката си и пъхна тубичката в шкафа.
После се облегна на мивката и погледна през прозореца.
На небето не се виждаше никаква дъга.
Втора глава
Един от най-хубавите дни беше събота. А когато тази събота е последната преди лятната ваканция, тя се превръща в огромно сияещо златно кълбо.
Прекарваше съботите заедно с Етан и Джим като истински мъж. Това означаваше усилена работа, горещо слънце и студени напитки. С очи засенчени от козирката на шапката и наистина страхотните слънчеви очила, които си купи от базара в търговския център, Сет хвана пръта и притегли поредната шамандура, оставена като белег къде е коша. Мускулите му се напънаха под тениската, което за пореден път го увери, че истината е при водата.
Загледа се в Джим. Той наклони коша и с няколко отсечени движения изтръска раците. После махна препятствието — което този път се оказа ръждясала консервена кутия — и сложи нова стръв на дъното. Внимателно вади остатъците от старата, отбеляза Сет, и се загледа как гларусите и чайките, кряскайки в самозабрава, се спускат към тях. Момчето прецени, че би се справило с всичко това и само, ако иска. Да не би да се страхува от никакви си глупави раци само защото приличат на огромни буболечки-мутанти от Венера и имат щипки, които безмилостно захващат и щипят?
Но вместо това имаше за задача да отбележи къде е следващата шамандура, за да се насочат натам.
Знаеше как да различава мъжките от женските раци. Джим твърдеше, че женските си лакират ноктите, защото техните щипки бяха червени. Показа му и няколко съвокупляващи се раци. Наричаше ги „двойни“. Мъжкият се покатерваше върху гърба на женската и така плуваха дни наред, както му се струваше на Сет.
Хрумна му, че сигурно им харесва.
Етан заяви, че раците се женят, и когато момчето се изхили, вдигна вежди. Това заинтригува Сет достатъчно, за да посети училищната библиотека — искаше да прочете за раците. И му се стори, че отчасти разбира какво има предвид Етан. Мъжкият един вид пази женската, като се качва отгоре й, защото в този момент нейната черупка става крехка и тя е уязвима. Дори след като приключат, той остава върху гърба й и чака черупката й отново да се втвърди, а понеже тя прави това само веднъж в живота си, то е все едно да се ожениш.
Замисли се за сватбата на Кам и госпожица Спинели — напомни си, че вече ще я нарича Анна. Женорята почти без изключение се разцивриха, а мъжете се смееха и пускаха шеги. Всички май смятаха, че купищата цветя и музиката са голяма работа; е, имаше и тонове храна. Не схващаше съвсем ясно нещата. Излизаше, че се жениш, за да правиш секс, когато поискаш, и никой няма да те гледа навъсено.