— Да, да. Всичко е наред.
— Толкова прилича на теб.
— Смяташ ли?
— Особено когато се усмихва. Грейс…
Забеляза как очите й се впиват в неговите, как сияят. За миг му се стори, че миналото няма значение. Възможно е да са винаги тримата заедно през тихите вечери в малката къщурка. Това би могло да е неговото бъдеще. Искаше му се да вярва, че е възможно животът му да бъде такъв.
— Бих искал да остана, да бъде с теб тази вечер.
— Искам. — Струваше й се, че го разбира. Желае първо да й засвидетелства любовта си. Тя протегна ръка: — Ела да си легнем, Етан.
Постара се да е изключително нежен, бавно да я отведе до горната площадка. Задържа я там и изпълни тялото й със сладостни усещания.
Чувстваше се заобиколена от любов. Отвърна му със същото.
Нежността му я трогна до сълзи. Знаеше, че потребностите му могат да са диви, бързи, безумни. И това я изпълваше с тръпка. Но съществуваше и другият Етан — тази част от него — грижовен, внимателен, чувствителен, който караше сърцето й да ликува.
Когато проникна в нея, когато се сляха в едно, устните му се впиха в нейните, за да поемат всеки неин дъх. Тя го усети как потреперва от наслада и после бавно се отпуска върху нея.
Извъртя я така, че да се настани удобно върху рамото му и да се сгуши в него. Не преставаше да я милва и гали. Клепачите й натежаха. Сега, помисли си тя, унасяйки се. Ще й предложи сега. Докато чакаше, заспа.
Беше на десет и последният път, когато го би, насини здравата гърба му. Никога не го удряше по лицето. Бързо схвана, че повечето клиенти не обичат да виждат насинени очи и разкървавени устни по стоката.
Почти престана да използва юмруците си. Откри, че колан или четка за коса вършат по-добра работа. Обичаше четките с острите твърди зъбци. Първия път, когато го наложи с четка, обезумял от шок и болка, той се съпротивлява като луд и разкървави устните й. Тогава юмруците пак влязоха в действие и той намери спасение като загуби съзнание.
Беше много по-силна от него; добре го съзнаваше. Беше едра жена. А напиеше ли се, ставаше още по-силна и жестока. Не помагаха нито молбите, нито сълзите, затова се отказа и от двете. А и побоищата не бяха чак толкова лоши, колкото другото. Нищо не беше толкова лошо.
Първия път го продаде за двадесет долара. Знаеше, защото тя му каза и обеща да му даде два, ако не се съпротивлява много. Не схващаше за какво става дума. Не и тогава. Не разбра, докато не го остави насаме в тъмната спалня с мъжа.
Дори не подозираше какво ще последва. Но когато едрите влажни ръце започнаха да го опипват, страхът и унижението го заслепиха, а ужасът му съперничеше на виковете.
Крещя, докато от гърлото му вече не излизаше нищо, освен жално стенание. Дори болката от изнасилването не изтръгна по-силен звук от него.
Даде му обещаните два долара. Той ги изгори в отвратителната баня — в мръсната мивка, която вонеше на повърнатото от него. Наблюдаваше как банкнотата почернява и се сгърчва. Точно толкова черна бе и омразата му към нея.
Загледан в пустите си очи в издрасканото огледало, си обеща да я убие, ако пак го продаде.
— Етан.
Със свито сърце Грейс се надигна на колене и го разтърси за раменете. Кожата му бе леденостудена. Стегнатото като скала тяло трепереше.
Събуди се от звуците, които издаваше. Сякаш виждаше хванато в капан животно.
Очите му внезапно се отвориха. Проблеснаха в тъмнината — гледаше като подивял. За миг се изплаши от него.
— Сънуваше кошмар — изрече тя бавно, но настойчиво, убедена, че така ще му помогне да се върне към действителността. — Всичко вече е наред. Това бе просто сън.
Чуваше учестеното й дишане. Нещо повече от сън, пробяга в съзнанието на Етан. Беше смразяващ кръвта спомен; не го беше връхлитал от години. Усещаше, че му се повдига, а в главата му кънтеше писъкът на малко момче. Потрепери под нежните й ръце.
— Вече съм добре.
Но гласът му прозвуча прегракнал, суров. Усети, че я лъже.
— Ще ти донеса вода.
— Не, не. Добре съм. — Нямаше да успее да преглътне дори вода. — Хайде, заспи.
— Етан, та ти трепериш.
Ще го спре. Може да го спре. Нужно му е просто малко време и концентрация. Забеляза широко разтворените й, изплашени очи.
Господи, как така си позволи дори за миг да си представи, че някога ще се промени, че всичко помежду им ще бъде наред.
Насили се да се усмихне.
— Нещо се стреснах, това е всичко. Извинявай, че те събудих.
Поуспокоена, защото отново видя мъжа, когото обичаше, тя погали косата му.
— Кошмарът ти трябва да е бил ужасен. Изплаши и двама ни.
— Сигурно. Не си спомням. — Поредната лъжа, помисли си той отчаяно. — Хайде, легни си. Сега вече всичко е наред.