Сви рамене, извърна се. После продължи:
— Някой извика ченгетата и ме отведоха в болница. Не помня точно как, но се озовах там. Бях заобиколен от лекари, полицаи и социални служители. Задаваха безброй въпроси. Предполагам, че са се опитали да я издирят, но така и никога не успяха.
Замълча. Чуваше се само плисъкът на водата, песента на щурчетата и китарата. Тя не каза нищо — знаеше, че още не е свършил.
— Стела Куин била на някаква медицинска конференция в Балтимор и като гост посетила болницата. Спря до леглото ми. Допускам, че е била запозната с моя случай, но не съм сигурен. Стоеше там и ме гледаше. Имаше добри очи. Заговори ме. Не думите й имаха значение за мен, а тонът й. Постоянно идваше при мен. Понякога и Рей я придружаваше. Един ден ми каза, че ако искам, мога да отида при тях, в техния дом.
Отново замълча. Грейс си представи как предложението на Куин да му осигурят дом е било само началото.
— Етан, толкова съжалявам. Вече знам, че колкото и да съм обичала и да съм се възхищавала през годините от Рей и Стела Куин, не е било достатъчно. Те са те спасили.
— Спасиха ме — съгласи се той. — И след като реших да живея, направих всичко възможно, за да живея почтено и те да се гордеят с мен.
— Ти винаги си бил най-почтеният човек, когото познавам. — Пристъпи към него и обви врата му с ръце. Не се огорчи, че той не я притегли към себе си. — Нека да ти помогна — прошепна тя. — Дай ми възможност да съм с теб, Етан. — Вдигна глава и го целуна. — Остави ме да те обичам, Етан.
Той потрепери. Ръцете му грубо я стиснаха. Устните му поеха утехата, която му предлагаше. Остана вкопчен в нея, сякаш беше спасителен пояс в разбушувало се море.
— Не мога да го допусна, Грейс. Не е подходящо за теб.
— Ти си подходящ за мен. — Тя го прегърна още по-здраво, защото усети, че се кани да я отблъсне. — Нищо от казаното не променя отношението ми към теб. Нищо не е в състояние да го стори. Заради станалото започвам да те обичам още по-силно.
— Чуй ме. — Ръцете му не трепереха, но бяха напрегнати, когато се озоваха върху раменете й и я побутнаха назад. — Не съм в състояние да ти дам онова, което искаш, от което имаш нужда, което би трябвало да получиш: брак, деца, семейство.
— Аз…
— Не ми казвай, че не са ти нужни. Знам, че не е така.
Тя си пое дълбоко дъх и издиша.
— Имам нужда от тях заедно с теб. Имам нужда от съвместен живот с теб.
— Не мога да се оженя за теб. Не мога да ти дам деца. Обещах си никога да не предавам на дете нищо от нея, което нося у себе си.
— У теб няма нищо от нея.
— Има. — Пръстите му за миг се стегнаха. — Видя го онзи ден в гората, когато те обладах като животно. Видя го, когато ти се разкрещях, че работиш в заведението. Понякога наистина успявам да го овладея, но не означава, че то не съществува. Не мога да ти дам обет или деца. Обичам те прекалено силно, за да постъпя така.
— Тя е наранила не само тялото ти — пророни Грейс. — По-дълбоко е наранила сърцето ти. Ще ти помогна да го излекуваме.
Той леко я разтърси.
— Ти не ме слушаш! Не ме чуваш! Ако не можеш да приемеш отношенията ни такива каквито са, ще те разбера. Никога няма да те обвиня, че отстъпваш и търсиш в друг онова, което искаш. За теб е най-добре, ако ми позволиш да те пусна. И точно това възнамерявам да направя.
— Да ме пуснеш?
— Искам да се прибереш вкъщи. — Пусна я и отстъпи назад. Изпита чувството, че пропада в огромна бездна. — Премисли всичко и ще разбереш колко съм прав. Тогава ще решиш дали да продължим да се виждаме както досега, или искаш да се разделим.
— Искам…
— Не — прекъсна я той. — В момента не си наясно какво искаш. И на двамата ни е нужно време. Предпочитам сега да си тръгнеш, Грейс.
Тя вдигна ръка и докосна слепоочието си.
— Не ме искаш?
— Не и в момента. — Стисна зъби, когато видя болката в очите й. За нейно добро е, напомни си. — Иди си вкъщи и ме остави за известно време.
Тя отстъпи крачка, после още една. Извърна се и побягна. Изтича край къщата, а не през нея. Не би понесла някой да я види със сълзите по лицето и болката в сърцето. Той не я иска — повтаряше си. Не искаше тя да е онова, от което той се нуждае.