Но все пак беше гот. Никога не бе прекарвал така. Нищо че Кам го завлече в магазина и го накара да пробва толкова много костюми.
Е, понякога се тревожеше, че нещата ще се променят точно когато посвикна. Сега вече в къщата щеше да има жена. Той нямаше нищо против Анна; харесваше я. Отнасяше се честно с него, нищо че е социална служителка. Но беше жена.
Като майка му.
Опита се да прогони тази мисъл. Ако се замисли за майка си, ще се сети и за съвместния им живот — за наркотиците, мръсните малки стаи, — а това ще развали деня му.
През десетгодишния му живот слънчевите и хубави дни не бяха чак толкова много, та да рискува да развали днешния.
— Готвиш се да задремеш ли там, Сет?
Спокойният глас на Етан го върна към действителността. Примигна, видя блесналото по водната повърхност слънце, поклащането на оранжевите шамандури.
— Замислих се нещо — отвърна тихо и бързо посегна към следващата шамандура.
— Виж, аз не се занимавам много-много с мислене — обади се Джим, придърпа коша и започна да вади раците. Бръчките по лицето му станаха по-дълбоки заради широката усмивка, с която продължи: — Ще ме хване мозъчна треска.
Фулиш, все още достатъчно малък, се надвеси над улова. Каците се катереха един върху друг, а щипките им щракаха зловещо. Кутрето се приближи още малко, но само след миг изквича и отскочи назад.
— Това пале — засмя се Джим — няма опасност да го хване мозъчна треска.
Дори след като закараха дневния улов до кея, изпразниха контейнера и откараха Джим, денят не беше приключил. Етан отстъпи от кормилото.
— Трябва да отидем до работилницата. Искаш ли ти да управляваш?
Тъмните слънчеви очила прикриваха очите на Сет, но съдейки по начина, по който увисна долната му челюст, младият мъж си представи изненадата в тях. Развесели се съвсем, когато момчето сви нехайно рамене, сякаш подобни неща се случваха всеки ден.
— Разбира се. Няма проблеми.
С влажни длани Сет пое руля.
Етан застана до него с ръце, пъхнати в задните джобове; очите му бдяха зорко. Наоколо имаше доста морски съдове. Топлият слънчев следобед бе привлякъл доста хора в залива. Но на Етан и Сет не им предстоеше да ходят далеч, а пък и момчето все някога трябваше да се научи. Не можеш да живееш в Сейнт Кристофър и да не знаеш как се управлява рибарска лодка.
— Малко към щирборта — посъветва той Сет. — Виждаш ли лодката ей там? Направо ще се забие в теб, ако следваш този курс.
Момчето присви очи и погледна към лодката и хората. После изсумтя.
— Така е, защото онзи, дето я управлява, обръща повече внимание на мацката с бикините, отколкото накъде духа вятърът.
— Е, трябва да се признае, че изглежда чудесно по бикини.
— Не разбирам какво толкова намират в женските гърди.
Етан успя да сдържи смеха си и кимна привидно сериозно.
— Една от причините е, че ние ги нямаме.
— Лично аз съм много доволен, че е така.
— Ще видим какво ще мислиш след две-три години — промърмори младият мъж.
Мисълта го сепна. Какво, по дяволите, щяха да правят, когато хлапето навлезе в пубертета? Ще се наложи някой да поговори с него за… тези неща. Знаеше, че Сет и без това вече е твърде широко осведомен за секса, но по-скоро като за нещо тъмно и неприятно. Същите познания, които самият той придоби на прекалено ранна възраст.
Доста скоро ще се наложи един от тях да му обясни какви би трябвало да са нещата и какви могат да бъдат.
Надяваше се с цялото си сърце честта за това обяснение да не се падне на него.
Зърна работилницата: старата тухлена сграда, чисто новия дървен кей, който построи с братята си. Изпълни се с гордост. Дори и не особено внушителна с небоядисаните тухли и кръпките по покрива, изглеждаше добре. Стъклата, макар и прашни, бяха нови и здрави.
— Намали малко. Сега вече — по-бавно. — Хвана разсеяно ръката на Сет върху кормилото. Усети как момчето се скова, после се отпусна. Все още имаше проблем при неочаквано докосване, отбеляза Етан. — Точно така… Само още малко надясно.
Лодката се удари леко в кея и той скочи, за да я завърже.
— Добре се справи.
Кимна на Саймън; разтреперан от възбуда, той чакаше знака, за да скочи след него. С лудо квичене тръгна и Фулиш, поколеба се и го последва.
— Подай ми хладилната чанта, Сет.
Леко пуфтейки, Сет я надигна и подхвърли:
— Някой път, когато излезем за раци, може аз да управлявам лодката.