— Но не е станал.
— Не. Превърнал се е в трезв, отговорен мъж, който почти винаги се контролира. Но белезите са налице. Вероятно връзката му с теб е провокирала някои от тях да изплуват на повърхността.
— Не ми позволява да му помогна, Анна. Втълпил си е, че не бива да рискува, като създаде деца, защото нейната кръв тече във вените му. Лоша кръв, пази се да не зарази никого. Няма да се ожени за мен, защото за него женитбата означава семейство.
— Греши и типичен пример за това колко греши е огледалото. Във вените му не само тече нейната кръв, но е прекарал първите дванадесет години — тогава, когато децата се впечатляват най-силно — в обкръжение, което би повлияло на всяко съзнание. Ала вместо това се е превърнал в Етан Куин. Защо трябва децата му — децата, които двамата ще създадете — да не наследят онова, което е изградил от себе си?
— Ще ми се да се бях сетила да му го изтъкна — пророни Грейс. — Но бях така шокирана, тъжна и разстроена. — Затвори очи. — Но ми се струва, че нямаше да има никакво значение, дори да го бях казала. Той нямаше да ме чуе. Той не ме слуша — изрече бавно. — Не ме смята за достатъчно силна, та да живея с миналите му преживявания.
— Обаче греши.
— Да, греши. Но решението му е окончателно. Не ме иска. Изборът бил мой. Но аз го познавам. Ако заявя, че приемам отношенията между нас такива, каквито са, и пожелая да продължим, това ще го измъчва.
— А ти можеш ли да ги приемеш?
— Задавах си този въпрос дни наред. Обичам го достатъчно и съм готова да приема сегашните ни отношения още известно време. Но и аз ще се измъчвам. — Поклати глава. — Не, всъщност това не би ме задоволило. Не мога да приема само част от него. И не мога да искам от Обри да го приеме просто като приятеля на мама.
— Браво на теб. А сега какво възнамеряваш да правиш?
— Не знам. Не и когато и двамата очевидно се нуждаем от различни неща.
Анна въздъхна нетърпеливо.
— Грейс, ти и само ти можеш да вземеш решението. Но първо нека ти кажа: в началото с Кам не се понесохме на крилете на любовта. Желаехме различни неща — или така си въобразявахме. И докато открием какво искаме заедно, доста се понаранихме. Но се изправихме лице в лице и се справихме.
— Трудно ми е да се изправя лице в лице с Етан.
— Но не е невъзможно.
— Не, не е, но… Той не постъпи честно с мен, Анна. Как да го забравя? През цялото време ме остави да си градя въздушните кули, а е знаел, че ще ги разруши. Сигурна съм, че съжалява за това, и все пак…
— Ти си сърдита.
— Сигурно си права. Веднъж вече един мъж се отнесе така с мен. Баща ми — уточни хладно. — Исках да стана танцьорка и той знаеше за тази моя мечта. Не ме насърчаваше, но ме остави да ходя на уроци и да продължавам да мечтая. И когато имах нужда да застане до мен и да ми помогне да осъществя мечтата си… ме отряза. Простих му, или поне се опитах, но нещата никога вече не станаха същите. После забременях и се омъжих за Джак. Вероятно аз пък съм разбила неговите мечти и той никога не ми прости. Знам ли?
— Опитвала ли си се някога да си изясниш отношенията с него?
— Не. И той ми даде избор подобно на Етан. Или нещо, което виждат като избор: да постъпя според техните желания. Да приема онова, което искат, или да живея без тях. Затова ще живея без тях.
— Разбирам те. Но дори това да задоволява гордостта ти, какво прави със сърцето ти?
— Когато ти разбият сърцето, ти остава единствено гордостта.
А гордостта, Анна добре знаеше, може да се превърне в нещо студено и горчиво.
— Позволи ми да поговоря с Етан.
— Аз ще поговоря с него веднага щом измисля какво да му кажа. — Въздъхна. — Чувствам се по-добре. Изречеш ли го на глас, помага. А нямам с кого да го споделя.
— И двамата сте ми мили.
— Знам. Всичко ще се оправи. — Стисна ръката на Анна, преди да се изправи. — Помогна ми да не ми се плаче. Мразя, когато ми се плаче. А сега ще гледам с работа да поразкарам част от гнева, който не подозирах, че съм натрупала. — Успя да се усмихне. — Ще разполагаш с доста чиста къща, когато приключа. Ставам маниачка на тема чистота, когато съм ядосана.
„Не стопявай целия гняв — помисли си Анна, докато Грейс влизаше в къщата. — Запази малко от него за онзи идиот Етан.“
За два часа и половина Грейс излъска, изми и изчисти всичко на втория етаж. Преживя лош момент в стаята на Етан, където витаеше миризмата му, примесена с дъх на море, и където бяха разхвърляни различни дреболии, напомнящи за всекидневието му.
Но се стегна и се обви със същата непроницаема преграда както при развода или когато се отдръпна от баща си.
Както винаги работата й помогна. Здравата, измерителна физическа работа ангажираше не само ръцете й, но и ума й. Животът продължаваше. Знаеше го от личен опит.