И двамата пилоти бяха преминали през знаменития 160-и авиационен полк за специални операции на Сухопътните сили, базиран във форт Кембъл, Кентъки. Групата беше известна като „Нощните ловци“. Двамата бяха летели един до друг в опасните небеса на Сомалия през 1993 г. Смятаха се за щастливи, че са оживели. Неколцина от най-добрите им приятели не се завърнаха оттам.
Мощността на двата турбинови двигателя „Алисън 250 С 40В“ беше увеличена. Хеликоптерът плавно се издигна над пистата, като трите колесника на шасито моментално се прибраха в аеродинамичния търбух на машината. Насочиха се на изток, като избягваха основните писти север-изток. Хеликоптерът достигна височина от сто метра и полетя успоредно на повърхността. Бързо набраха оптималната скорост от 150 мили в час. След минута техникът отзад даде на помощник-пилота точните координати на целта. Помощник-пилотът набра цифрите на своя навигационен компютър и секунди по-късно компютърът му даде време за полета девет минути и трийсет и шест секунди.
Бързият и тих хеликоптер цепеше хладния есенен въздух. Повечето пилоти щяха да са нервни, ако летят на височина сто метра през деня, да не говорим — в такава облачна вечер, но тези бяха по-различни. Те бяха обучавани в армията да летят в най-неблагоприятни метеорологични условия, и то с хеликоптери, които са много по-ниско маневрени от „Бел 430“. За тях преминаването от шумните тъмнозелени армейски хеликоптери на гладкия, лъскав и тих „Бел 430“ беше като да смениш стар „Форд“ с „Ягуар“.
Докато приближаваха залива и ярките светлини на града оставаха зад тях, пилотите си слагаха на интервали очилата за нощно виждане, за да може единият да свикне с уреда, докато другият управлява, и обратното. Те се гмурнаха на юг от целта, изключиха навигационните светлини и завиха на разстояние пет километра от залива. От обаждането в базата до пристигането им на мястото бяха минали по-малко от двайсет минути.
Пилотите накараха „птичката“ да увисне на петнайсет метра над тъмните води на Чезапийк и техникът в задната част се зае за работа. С помощта на голям брой инфрачервени, топлинни и обикновени камери с висока разделителна способност той започна да наблюдава целта.
Питър Камерън се върна в къщата и седна на дивана до Райли. С телефон в ръка и с неподправена широка усмивка той започна:
— Имам една добра и една лоша новина. Коя искате да чуете първо?
— Лошата.
— Мич няма да успее тази вечер, но ще бъде тук на сутринта.
— По кое време?
— Около седем.
Райли изглеждаше малко обезсърчена. Наближаваше полунощ и тя беше уморена.
— Тогава отивам да си лягам. — Райли стана. — Надявам се, никой от хората ви не е горе.
— Не. Всички са долу. Никой няма да ви безпокои.
— Благодаря ви. — Тя излезе.
Камерън я придружи до стълбите.
— Ще трябва да ви напусна за малко, но ще съм се върнал, преди да сте станали.
— Добре. — Райли му каза лека нощ и се качи горе. Камерън я гледаше как се изкачва по стъпалата и се възхити на фигурата й.
Дюзър се приближи до него. Когато Райли затвори вратата на спалнята, каза:
— Има хубав задник.
Камерън се намръщи и му кимна да го последва. Излязоха на предната веранда. Камерън се приведе към наемника:
— Гледай си работата и не си и помисляй да я докосваш.
— Спокойно де! Така или иначе ще е мъртва утре сутринта. Какво ти пука?
— Само си дръж проклетите ръце далеч от нея, ясно ли е? Приятелят й ще дойде рано сутринта и искам да се концентрираш върху предстоящите задачи. — Той посочи към колите: — Трябва да ги махнете оттук.
— Къде да ги закараме?
— Не знам, но не трябва да са тук, когато той пристигне.
Дюзър кимна.
— Ще измисля нещо. Трябва да пратя някого за кафе и храна.
На Камерън не му стана ясно какво общо имат кафето и храната с преместването на колите, затова не обърна внимание на думите му и продължи:
— Трябва да се върна в града и да взема някои неща. Ще ми отнеме само час-два. — Погледна часовника си. — Ще се върна към два. Най-късно в три. Разбрано?
— Да.
— Ако се случи нещо необичайно, обади ми се.
— Непременно.
„Виждам един човек. Изглежда, стои на пост в задната част на къщата, откъм залива.“
Рап, Коулман и Дюмонд си бяха сложили слушалки с микрофони на главите. Използвайки осигурената срещу подслушване комуникационна техника на микробуса, Дюмонд се беше свързал със спътник, за да могат да поддържат връзка с хеликоптера и да виждат в реално време какво засичат камерите на летящата машина.