Рап внимателно слушаше безпристрастния глас, който описваше ситуацията в къщата. Микробусът плавно се поклащаше, докато се движеха на изток по Магистрала 214. Долният екран пред Дюмонд показваше картина, приличаща на филмов негатив — черно и бяло с различни нюанси на сивото по средата. Снимките бяха направени от инфрачервена топлинна камера. Картината на екрана се смени с друга, изпълнена с повече черно и петна от червено, жълто, бяло и синьо. Рап се загледа към кухнята и чу техника да казва:
— Завесите са спуснати, но аз засичам два… може би три топлинни източника вътре… на първия етаж на къщата… и възможно още един горе на втория етаж.
Рап вдигна очи.
— Можеш ли да различиш дали сред тях има жена? — попита трескаво.
— Човекът отзад определено е мъж. Хората вътре са седнали и не мога да отговоря със сигурност.
— Ами този на втория етаж?
Последваха пет секунди мълчание, след което се чу:
— Може да е мъж, жена, а може и да е куче. Не мога да кажа. Само улавям слаба топлина.
— Имаш ли звукова картина?
— Слаб фонов шум, но само толкова. Мисля, че сигурно са включили телевизора.
— Можеш ли да ми кажеш какво става в другата част на къщата?
— Да. Дайте ми минута да пренасоча оборудването.
Рап отмести микрофона и нареди на Дюмонд:
— Обади се на Айрини и й кажи да вдига във въздуха Групата за специални операции и да я прати към моята къща незабавно. — Докато Дюмонд се обаждаше, Рап се обърна към Коулман: — Какво става там, мътните го взели!
— Изглежда, някой вдига купон в дома ти.
Рап се усмихна.
Това беше добра новина. Имаше враг, с който да влезе в бой.
— Какви според теб са шансовете Професора да е там?
— Като се имат предвид данните от ретранслаторната кула, бих казал, че е много вероятно, докато ние говорим, той да седи на кухненската маса у вас.
Рап погледна към клетъчния си телефон.
— Ще можем да го разберем много лесно.
— Как?
— Обади му се веднага. „Птичката“ ще трябва да може да засече звъненето на неговия телефон.
Коулман размисли.
— Почакай, докато настъпи подходящият момент — каза. — Нека стигнем дотам и почакаме ГСО. Нали не искаме да ги подплашим?
— Добре.
— Мислиш ли, че Анна е горе?
— Надявам се.
Монотонният глас прозвуча отново в слушалките им:
— Имаме няколко коли на автомобилната алея. — Рап, Коулман и Дюмонд впериха погледи в екрана. — Имаме също и един човек, застанал до предната външна врата. Изглежда, носи оръжие. Чакайте да видя дали мога да се приближа още.
Картината се увеличи. Тялото на мъжа беше червено в по-голямата си част, с жълто по очертанията. В средата имаше продълговато синьо петно.
Коулман заговори, преди техникът да продължи:
— Прилича на автоматичен пистолет със заглушител.
— Или автомат. — Рап присви очи.
Втора червена фигура се появи на верандата, след което и трета. Рап се уплаши, че по някакъв начин са забелязали хеликоптера.
— „Везни 3“, откриха ли те?
— Това не е възможно. — Този път гласът беше друг. — Намираме се на три километра от тях и сме скрити зад линията на дърветата.
Един от мъжете слезе от верандата и отиде при една от колите. Качи се в нея и потегли. Техникът обяви:
— Една от колите напуска.
— Виждаме я. — Рап свали микрофона, погледна към Дюмонд и изрече с досада: — Провери къде се намираме и му кажи да настъпи педала докрай! — После отново приближи микрофона до устата си. — „Везни 3“, можете ли да поддържате контакт с две цели?
Отговорът дойде с известно закъснение:
— Зависи на какво разстояние се намират една от друга.
— Дръжте под око и двете, докато можете.
Дюмонд остави вратата към шофьора отворена и си седна отново на мястото.
— Каза, че току-що сме минали Куин Ан Роуд.
— Това означава, че трябва да стигнем при отбивката на Мъди Крийк до пет минути. — Рап се обърна към Коулман: — Кажи на момчетата зад нас да се приготвят за действие.
После гледа екрана и слуша разясненията на техника за посоката на движение на следената кола. В мислите си се върна към Анна. Трябваше да реши бързо дали хеликоптерът да продължи да наблюдава къщата, или да следва колата.
Коулман разбра за какво си мисли Рап.
— Къщата няма да избяга. — Рап не отговори, само продължи да гледа екрана. Коулман повтори: — Чуваш ли ме? Казвам, че…
— Чух те.
Подсигуреният телефон на конзолата пред Дюмонд зазвъня. Дюмонд грабна слушалката, послуша секунда-две и я подаде на Рап.
— Айрини е. Иска да знае какво става.
— Мич, в тази кола може да е Професора! — настоя Коулман.