— Знам, знам. Маркъс, не мога да говоря с нея точно сега!
Пилотът на хеликоптера се обади:
— Ще трябва да изберете между колата и къщата.
— Не можем да си позволим да загубим контакт с колата — настоя Коулман.
Дюмонд отново протегна слушалката.
— Тя настоява!
На Рап му идваше да изскубне телефона от конзолата и да го изхвърли през вратата. Овладя се с усилие. Свали микрофона пред устата си и произнесе:
— „Везни 3“, продължавайте с колата. — После рязко свали слушалките, грабна телефона и изръмжа: — Какво има?
38.
Рап беше самотен боец до мозъка на костите си. В екип беше силен само ако бе водач и другите го следваха безпрекословно. В занаят, изтъкан от егоцентризъм, за него бе по-лесно да работи сам. Никога не се чувстваше виновен и не се извиняваше за поведението си. Резултатите говореха вместо него. Неговото правителство го беше изпращало на десетки опасни мисии и той беше постигнал основната цел във всяка от тях.
Стиснал силно телефонната слушалка в ръка, той рече:
— Айрини, в момента наистина съм много зает.
— Знам, но искам да ме държиш в течение.
— Има най-малко четирима души в къщата ми — тросна се Рап, — които очевидно не съм канил. Мисля, че Анна може да е там, но не съм сигурен. Една кола току-що тръгна от къщата. Смятаме, че зад волана може да е Професора. Маркъс сигурно вече ти е казал всичко това. В момента съм затънал до шия в работа, Айрини. Ще ти се обадя, когато ми потрябва нещо. — И тресна слушалката. Обърна се към Дюмонд с почервеняло от гняв лице: — Ние сме на бойното поле, а не в Ленгли! Тук аз командвам и очаквам заповедите ми да се изпълняват дословно. — После продължи към Коулман: — Очаквам от теб съвети и имам нужда от тях, но когато е време да се действа, няма място за дебати. Ясен ли съм?
Коулман и Дюмонд кимнаха — Коулман, защото прекрасно разбираше, че е необходима ясна командна верига, а Дюмонд — от страх. Миг по-късно Дюмонд каза:
— Колата спира.
Рап извъртя рязко глава и погледна към монитора. Седанът спираше на една бензиностанция. Той се опита да отгатне къде се намира тя. Викна на шофьора отпред:
— Колко още има до Соломонс Айлънд Роуд?
— В момента стъпваме на него.
— Завий на юг, после веднага мини в лявото платно и се приготви да свиеш в бензиностанцията на „Ексън“. — Сетне се обърна към спътниците си: — Изключи част от светлините, Маркъс. Скот, кажи на момчетата, че има бензиностанция на „Стандарт“ отдясно, като минем по отбивката. Да паркират пред нея и да чакат, ако имаме нужда от подкрепа.
Микробусът намали и Рап провря глава при шофьора. Докато отбиваха вдясно по Соломонс Айлънд Роуд, погледна към отсрещната страна на пътя, където се намираше бензиностанцията на „Ексън“. Забеляза тъмносиния седан, паркиран пред магазина. Трябваше да мисли бързо. Шофьорът на техния микробус бе облечен в черен панталон и бяла риза с черна папийонка. Изглеждаше точно както би трябвало — като сервитьор от фирма за обслужване по домовете.
— Колко бензин имаме?
— Резервоарът е пълен на три четвърти.
— Имаш ли у себе си кредитна карта?
Мъжът се поколеба. Доста странен въпрос от човек, когото изобщо не познаваш!
— Да.
— Имаш ли връзка?
Шофьорът потупа лявото си ухо.
— Да, твоят човек ми има честотата.
Рап посочи към бензиностанцията:
— Спри до онези колонки там. Точно зад онзи „Краун Виктория“. Слез от колата и почни да зареждаш. Ще ти кажа какво да правиш по-късно.
Върна се отзад при Дюмонд.
— Можеш ли да ми покажеш магазина, Маркъс?
Дюмонд кимна. Четири секунди по-късно те гледаха изображението на магазина. Рап го потупа по рамото и отново си сложи слушалките.
— „Везни 3“, имаме колата. Моля, върнете се при къщата и ни информирайте при евентуални промени.
— Прието, „Дева 1“. Връщаме се при къщата.
Рап затвори вратата към шофьорския отсек и тримата се скупчиха пред екрана.
— Маркъс, всичко записваш, нали?
— Да.
Шофьорът на колата не се виждаше никъде в магазина, затова Рап каза:
— Дай ни поглед върху колата и провери регистрационния номер.
Камерата се фокусира върху задния номер на седана.
— Мамка му! — простена Коулман.
Рап реагира по същия начин.
— Какво има? — учуди се Дюмонд.
— Колата е с правителствен номер — поясни Скот.
— Нищо, пак го провери — каза Рап.
— Мич, това усложнява нещата.
— Може би, а може би не.
— Какво искаш да кажеш с това „може би“? Тук няма „може би“. Ако тоя е федерален агент, ще си имаме проблеми.
— Ще видим. Маркъс, покажи ни магазина.