Рап и Коулман наблюдаваха от храстите как колата се плъзна по автомобилната алея. Спря пред другия седан, като едва не докосна бронята му. Щом фаровете изгаснаха, те тръгнаха напред. Движеха се приведени. Спряха малко преди да стигнат двора на Рап и коленичиха. Гледаха как троянският им кон взе подноса с кафе и плика със сандвичи и се промуши между двете коли.
— Къде беше, по дяволите? — прозвуча откъм верандата.
— Забавиха ме. Трябваше да сварят прясно кафе.
Гласът на Дюмонд достигна до тях в слушалките:
— Един човек на предната веранда. Току-що станаха двама.
Рап прошепна в микрофона:
— Дай ми знак веднага щом решат да влизат в къщата.
— Влизат.
Рап и Коулман се проснаха по корем и запълзяха през тревата, като се стараеха по-близкият до гаража седан да остане между тях и верандата. Спряха до багажника на колата и зачакаха. Сега ясно чуваха разговора вътре в къщата чрез скрития у Дейв микрофон:
— Къде е момичето?
— Горе е, спи. Защо се забави толкова?
Отново се намеси Дюмонд:
— Имаме двама вътре. Единият стои до нашия човек в кухнята. Пистолетът му е прибран в кобура, но държи нещо в ръката. Втория е седнал на кухненската маса.
— Хакет, готов ли си? — прошепна Рап.
— Прието.
— Чакай сигнала ми. — Рап кимна на Коулман. Той вдигна палец. Рап изскочи иззад колата и се затича към предната веранда. Мъжът стоеше с гръб към вратата. Рап се приближаваше отдясно. Държеше в лявата си ръка беретата и се целеше в главата му. Мъжът помръдна едва доловимо.
— Стреляй — изсъска Рап.
Мъжът усети движение и понечи да се извърти към Рап. Имаше автомат, провесен на рамото, и стискаше с ръка приклада му. Когато забеляза Рап, тръгна да се пресяга за автомата с другата ръка. Рап стреля два пъти. Заглушителят изплю два куршума. Първият удари постовия в дясното око и проби главата му. Вторият го улучи в скулата, на два сантиметра под първия. Тялото отхвръкна назад.
— Първо танго мъртво. — Рап стигна верандата секунди по-късно и стисна бравата на вратата. Коулман го следваше плътно. В слушалките си чуха гласа на Хакет:
— Второ танго мъртво.
Стробъл се появи на поляната.
Рап чу в слушалките разговора от къщата:
— Какво, по дяволите, беше това? — Бяха доловили звука на падналото върху дървения под тяло на часовия.
Рап произнесе в микрофона:
— Маркъс, кажи на Дейв да залегне.
Не го правеше от загриженост за живота на наемника. Съображенията бяха чисто практически. Искаше да не му се пречка в огневото поле. Рап завъртя бравата и бутна вратата. Влезе вътре и се втурна наляво към кухнята с насочен напред пистолет. Нямаше да има никакви викове за предупреждение. Рап не беше доброто ченге от филмите. Когато влезе в кухнята, Дюмонд каза нещо по радиостанцията, но той не обърна внимание на думите му. Бе изцяло съсредоточен върху мъжа, който държеше мобилен телефон в едната си ръка и вадеше оръжието си.
Джеф Дюзър чу шум отвън и инстинктивно се пресегна за пистолета. Секунда по-късно му се стори, че чува да се отваря външната врата. Обърна се да види какво става и стисна своя „Глок“. Тъкмо го вадеше от кобура, когато един мъж като сянка се появи с пистолет в ръка. Дюзър освободи оръжието си от кобура и трескаво се опита да го насочи към непознатия, като промърмори: „Кой си пък ти, да те вземат мътните?“
Рап стреля веднъж. Куршумът попадна между веждите на мъжа. Когато прекоси кухнята, Рап насочи пистолета към втория човек, застанал зад задната външна врата. Онзи изобщо не се опита да извади оръжието си, само вдигна ръце безпомощно. Рап докосна с пръст устните си и му посочи с пистолета да легне на пода. После се обърна към Коулман:
— Погрижи се за него. Аз се качвам горе.
Питър Камерън седеше в хола на своя апартамент в Джорджтаун с широко отворени очи и с мобилен телефон, залепен за ухото му. Нещо ставаше. Говореше с Дюзър, всичко изглеждаше наред и изведнъж прозвучаха тревожните думи на Дюзър: „Кой си пък ти, да те вземат мътните?“ Последва силен трясък, който според Камерън дойде от падналия на земята телефон. Кокалчетата му побеляха.
Отначало имаше някакъв страничен шум, после дойде гласът, който не можеше да обърка с никой друг. Обзет от паника, Камерън изхриптя в телефона:
— Джеф, там ли си? За Бога, отговори ми! — Слуша известно време. Чу някакви гласове, които не можа да разпознае, а после нечие дишане. — Джеф, ти ли си? Отговори ми, дяволите да те вземат! — Миг по-късно връзката прекъсна.
Скочи и трескаво закрачи из стаята. Опита се да събере парчетата от мозайката и да отгатне какво се бе случило току-що. Как се беше случило? Как, по дяволите, Рап беше разбрал! Въпрос на късмет ли беше? Дали просто не беше отишъл до къщата си, за да си вземе нещо, или беше по петите му отдавна? Не можеше си събере ума, за да измисли какво да каже на Кларк. Дали Рап няма да научи истинската му самоличност по някакъв начин от Дюзър? Убеден беше, че няма, но вече нищо не беше сигурно. През цялото време си мислеше, че води пред Рап с няколко хода, а накрая излезе, че ужасно се е лъгал. Камерън си спомни чувството на истински страх, което изпита в гората в Германия, когато поиска да проследи Рап. Внезапно се почувства страшно несигурно в апартамента си.