Беше 6.45 часът, когато напусна странноприемницата през странична врата. Вървя пеш през града близо три километра, докато стигна района около университета „Алберт Лудвиг“. По пътя си хвърли найлоновия чувал с кърпите в кофата за отпадъци зад един ресторант и се отби в два магазина и в павилион за сувенири в един хотел. Когато стигна университета, беше 7.30, а температурата — към петнайсет градуса. Рап влезе в сградата и обикаля из нея, докато открие достатъчно уединена тоалетна. Намираше се на третия етаж и беше обща за мъже и жени. Заключи вратата и се залови за работа. Взе машинката за подстригване, която беше купил в един от магазините, сложи трисантиметров накрайник на върха й и я включи в контакта. Наведе се над мивката и започна да стриже гъстата си черна коса. После смени накрайника и подравни косата си отстрани и отзад. Отново изми косата си и си сложи синя тениска с Мюнстерската катедрала. Отгоре облече сива ватирана блуза-суичър. Сложи си бежови шорти, бели чорапи и сини обувки. Дрехите и обувките му от миналата нощ бяха завързани на вързоп и пъхнати в пазарска чанта. Всичко останало отиде в голяма зелена раница, която беше купил от втория магазин. С изключение на пистолета „Глок“, който пъхна в колана на шортите под широкия суичър.
Доста му олекна, когато се освободи от старите дрехи. Възнамеряваше да го направи много по-рано, но не искаше Георг да стане свидетел на преображението. Излезе от университета и на няколко пресечки от него откри една хлебопекарна. Умираше от глад и затова изяде няколко кроасана и изпи бутилка портокалов сок. После влезе в едно кафене и уби още двайсет минути, като отпиваше бавно от чаша горещо кафе. В девет без пет потегли към следващата си цел.
Магазинът за велосипеди се намираше на същото място, на което Рап го помнеше. Ентусиасти и членове на спортни клубове вече се тълпяха отпред, облечени в спортни екипи от ликра в ярки цветове, тясно прилепнали към телата им. Рап си проправи път през тълпата и влезе вътре. От тавана висяха велосипеди, колелета бяха подредени и край стените. Рап се приближи до продавача и помоли на френски за помощ. Мъжът го упъти към млада жена с дълга черна коса. Тя беше французойка. Рап бързо научи, че е от Мец и следва в университета във Фрайбург.
Рап попита момичето дали още се провеждат съботните състезания. Тя каза, че са станали по-популярни отвсякога. Фрайбург беше включен в знаменитата колоездачна обиколка Тур дьо Франс. Маршрутът минаваше на северозапад към древния град Брайзах и после през Рейн отиваше във Франция. Оттам колоездачите се състезаваха откъм френската страна на реката, като пресичаха Мюлхайм, Отмарсхайм или Базел, Швейцария. Всяка събота стотици облечени в ярки цветове швейцарски, френски и германски състезатели се надпреварваха по тази отсечка. Рап го интересуваше дали като преди граничната охрана пропуска групите велосипедисти, без да проверява паспортите им. От Фрайбург Франция беше само на двайсет и пет километра на изток, а Базел — на по-малко от осемдесет километра на югозапад. На граничните пропускателни пунктове режимът беше разхлабен заради множеството хора, които живееха в една страна, а работеха в друга. Но както Рап го беше забелязал в другите държави, без съмнение сигурността щеше да бъде затегната веднага, ако се получеше такова нареждане.
След като разгледа спортните велосипеди, той си избра едно „Бианки“ втора ръка в класически зелен цвят. После си купи специални чанти за колелото, отделна чанта за кръста и колоездачен екип, допълнен от обувки, малка бяла шапка и очила „Оукли“. Раницата, купена по-рано, нямаше да му свърши работа. Щеше да се откроява като бяла врана. Плати за всичко в брой. Искаше да отложи използването на кредитната карта колкото се може повече. Жената го насочи към малка баня в мазето на магазина и Рап се преоблече в новия си екип. В най-вътрешния джоб на чантата за кръста пъхна пистолета, един резервен пълнител към него, заглушител и пачка френски франкове, германски марки и британски лири. Във външния джоб сложи френския си паспорт и неколкостотин франка. Всичко, което трябваше да изхвърли, върна обратно в раницата, като остави новите си дрехи.
Когато се качи горе, състезателите се готвеха да потеглят. Рап нави дрехите си на топка и ги пъхна в багажника на колелото. Каза на услужливата французойка, че ще се върне след минута и че трябва да даде раницата на свой приятел. След това изчезна зад ъгъла. Половин пресечка по-нататък откри кофа за смет и хвърли раницата вътре. Имаше и по-подходящи начини да го направи, но не разполагаше с достатъчно време.