— Колко сме загазили?
— Мич не е докладвал още, а БКР обяви за издирване трима души, за които смята, че са убили граф Хагенмилер.
— Можеше да се очаква.
— Да, така е, но и други неща се случиха. — Кенеди разказа за пожара и странната информация, която са прехванали от БКР, според която Рап е напуснал имението след двамата Хофман и е трябвало да открадне кола, за да се измъкне.
Когато свърши, Стансфийлд изрече:
— Струва ми се, че нещо не е протекло по плана. Предполагам, че Мич е казал на двамата Хофман да тръгнат без него, докато той отклони вниманието на охраната на къщата.
Кенеди кимна.
— Така си помислих и аз в началото, но Мич не се обади, а съвсем скоро получих съобщение от семейство Хофман. Те — Кенеди поклати глава — казват, че обектът е бил ликвидиран, но в акцията е загинал наш човек.
— Мич.
Кенеди бавно и тъжно кимна.
— Да.
— Ами третият човек, когото БКР има на видеозапис?
— Нямахме възможност да съберем повече информация за него.
Стансфийлд се облегна назад. Беше изненадан. Мислеше, че Айрини има възможност да провери сведенията чрез няколко канала.
— Защо?
— Възникна и друг проблем. Когато пристигнах тази сутрин в Центъра, Том Лий ми каза, че държавният секретар Мидълтън ме е търсил.
Стансфийлд се изправи в стола си. Министърът на външните работи на САЩ не следваше да се обажда на директора, отговарящ за борбата с тероризма, без първо да мине през него — шефа на ЦРУ.
— Какво искаше господин Мидълтън?
— Изглежда, той и графът са имали една и съща страст: редките произведения на изкуството.
Стансфийлд зарея поглед през прозореца, за да направи връзката. Знаеше, че арогантният държавен секретар много се гордее с частната си колекция. Стансфийлд си припомни един очерк, напечатан в „Нюйоркър“, в който се описваше колекцията за петдесет милиона долара на „ренесансовия мъж“.
— И защо ще ти се обажда?
— Той знае, че следим графа, и поиска да дадем информация на германските власти, за да заловят убийците.
— Откъде би могъл да знае, че графът е под наблюдение?
Кенеди сви рамене.
— Изглежда, има изтичане на информация.
— Или къртица.
— Да.
— Някакви предложения?
— За момента не, но Том Лий беше също толкова притеснен, колкото и аз. Каза, че ще провери.
— Можеш ли да му се довериш? — Стансфийлд се славеше със своята предпазливост.
— Мисля, че да. Но, разбира се, сама ще направя някои проверки за него.
— Добре. Каза ли на президента за Мич?
— Не. Искам първо да разбера какво всъщност става.
— Съгласен съм. Предполагам, не си използвала още контактите ни с БКР, защото не искаш да привличаш внимание към Центъра.
— Да. Опитвам се да събера колкото се може повече пасивна информация. АНС постоянно ни дава нови прехванати сведения. Засега плановете ни действат. Повечето от хората в Центъра смятат, че Саддам е наредил да убият Хагенмилер. Някои дори мислят, че са го направили израелците. Семейството на Хагенмилер е принадлежало към нацистката партия по време на Втората световна война и те са продавали оръжие и военно оборудване на най-върлия враг на Израел. Мотивите са много. Мисля, че някои от по-умните служители могат да заподозрат нашето участие, но няма да кажа нищо със сигурност. — Кенеди се намръщи. — Ако хората разберат, че сме го държали под наблюдение, няма да прозвучи добре.
— Съгласен съм. Ще се погрижа за Мидълтън. Как мислиш да разбереш какво е станало с Мич?
— Хофманови трябва да се върнат в Щатите тази вечер. Ще взема самолет за Денвър и лично ще отида да ги разпитам.
— Кой ще дойде с теб?
— Никой. Имала съм си работа с тях и преди. Сама мога да се оправя.
Стансфийлд я изгледа строго. Кенеди имаше много малък оперативен опит.
Тя разчете жеста на шефа си.
— Аз забърках тази каша, аз ще трябва да я сърбам — заяви. — Освен това колкото по-малко хора са въвлечени, толкова по-добре.
Стансфийлд поклати глава.
— Последното нещо, което ти трябва в момента, е да напускаш града и да привличаш вниманието върху себе си. А и наемните агенти като Хофманови обикновено стават малко неспокойни, когато операцията тръгне към провал. Ще изпратя хора да се погрижат за това.
Кенеди се примири.
— Какво да правя тогава аз?
Стансфийлд помисли за миг.
— Надявам се Хофманови да грешат и Мич да е жив. — По изражението на Кенеди видя, че думите му не са постигнали ефекта си. — Не се тревожи за Мич. Той е най-добрият. Сам ще намери начин да се върне при нас. — Директорът на Централното разузнавателно управление се приближи по-напред със стола си и сивите му очи изпитателно се взряха в очите на Кенеди. — Искам да откриеш откъде черпи информация държавният секретар Мидълтън, и то възможно най-бързо и тихо.