Хакет кимна и взе папката.
Загледан през илюминатора, Коулман мислено се върна към една вечер преди няколко месеца. Тогава беше на бейзболен мач на „Ориолс“ със своя приятелка, когато срещна стар приятел със съпругата му. Седяха в десния сектор, пиеха бира и ядяха хотдог. Когато след мача старият му приятел представи дошлата с тях двойка, Коулман едва не разля бирата си. Седналият срещу него бе човек, когото не беше виждал, откакто беше напуснал тюлените. В първия момент не можа да повярва. На такова мирно събитие като бейзболен мач! Но когато се вгледа, се увери, че е той. Видя го в очите му. Бяха най-черните и бдителни очи, които беше виждал, а те принадлежаха на човека, превърнал се в жива легенда в света на тайните операции. Коулман го беше засичал да действа два пъти и беше чувал други да произнасят името му със страхопочитание. Чувстваше се като у дома си в почти всеки град в Близкия изток и в по-голямата част от Европа. Беше може би най-добрият професионален убиец в Америка и ето — сега седеше точно пред него с една красива млада репортерка. Стори му се като сън, но наистина беше той и сега пътищата им щяха отново да се пресекат.
11.
Майкъл О’Рурк беше напрегнат. Също като преди няколко години. Стискаше здраво волана на своя „Шевролет Тахо“ с побелели около кокалчетата пръсти и гледаше напред в далечината. Съзнанието му търсеше отговори. Обожаваше Анна Райли. Нямаше нещо, което да не му харесва у нея. Беше най-добрата приятелка на жена му още от колежа и беше добър човек. Когато миналата пролет им съобщи, че става кореспондент на Ен Би Си в Белия дом, те много се зарадваха. Радостта обаче продължи по-малко от седмица.
По време на първия работен ден на Райли тя преживя терористично нападение, което едва не коства живота й. Дузина служители и агенти на Тайната служба бяха убити. В последвалата драма загинаха Бил Шварц, съветникът на президента по въпросите на националната сигурност, неговата секретарка и още няколко души. Кризата приключи след смела акция на Екипа за спасяване на заложници на ФБР. Или поне така бяха представили историята журналистите.
Като член на Работната комисия на Конгреса по разузнаването, О’Рурк имаше достъп до информация, която беше секретна дори за колегите му. Официалната позиция на Белия дом след кризата със заложниците гласеше, че „Тюлен — Група 6“ и други антитерористични подразделения бяха задействани само в качеството на съветници. Под „Други антитерористични подразделения“ се имаше предвид Делта Форс — свръхсекретният специален отряд на армията. Пентагонът продължаваше да отрича съществуването на тази група, макар че беше станала предмет на десетки книги и няколко филма. О’Рурк знаеше, че специалните части, подчинени на Пентагона, са изиграли роля, много по-голяма от съветническата. И двата отряда бяха участвали в акцията по освобождаването на заложниците. Тюлените бяха загубили двама души. За да не се вълнуват параноиците от крайно дясното крило, в официалната версия се казваше, че ЕСЗ на ФБР е отговорен за цялата дръзка и успешна операция.
Докато О’Рурк си припомняше драматичните събития, развили се миналата пролет, осъзна, че се беше запознал с новия приятел на Анна Райли скоро след кризата в Белия дом. С времето взе да забелязва някои неща. Всеки път, когато вечеряха заедно, той предлагаше да минат по някоя странична уличка и винаги сядаше с лице към вратата. Когато все пак това беше невъзможно, се оглеждаше при всяко влизане на нови посетители в ресторанта. Начинът, по който се държеше, по който преценяваше с поглед заобикалящите го предмети и хора, навеждаше на определени мисли. Лиз не го беше забелязала. Майкъл обаче беше бивш морски пехотинец и като много други „кожени яки“, не се славеше с голяма деликатност.
Разликата между Рап и О’Рурк се състоеше в това, че първият се държеше по-непринудено и светски. Според О’Рурк собствената му свръхзасилена бдителност се дължеше на две причини. Първата беше, че искаше да е информиран за ставащото около него, а втората — за да покаже на другите, че знае какво замислят. Второто служеше и като допълнителен възпиращ фактор.
При Рап обаче нямаше опит за възпиране. О’Рурк се питаше дали дипломантът от университета в Сиракюз не е шпионин. Той се занимаваше с бизнес, който му позволяваше често да пътува из Европа и Близкия изток. И двамата му родители бяха мъртви и нямаше никакви други връзки освен с Анна.
Беше краят на август, когато О’Рурк се убеди, че Рап не е само компютърен консултант. Бяха отишли на мач на „Балтимор Ориолс“ заедно с Анна и Мич, когато се натъкнаха на един негов стар познат — Скот Коулман, лейтенант в оставка от американските ВМС и бивш командир на „Тюлен 6“. О’Рурк и Коулман имаха ярки съвместни преживявания, част от които предпочиташе да не си спомня.