— Нищо.
— Има ли някъде счупен прозорец или обърната мебел?
Той погледна през малкото прозорче.
— Не.
Лицето му беше на сантиметри от стъклото, когато забеляза някакво движение вътре. Изненадан, той изпусна телефона и отскочи назад, като стисна приклада на оръжието с две ръце. Застана отстрани на вратата. Сърцето му биеше лудо. Дали да се наведе и да прибере телефона, или да потърси по-добро прикритие? Изплашеният глас на жена му прокънтя от слушалката и той със замах грабна телефона, когато вратата рязко се отвори.
12.
Питър Камерън изпитваше известно колебание за Вийом. Той беше твърде независим. Но, от друга страна, имаше право за Дюзър. Той беше за тайните операции това, което представляваше масираната бомбардировка за стратегическия удар. Дюзър и хората му обичаха да носят със себе си в акция значителна огнева мощ и не се бояха да я използват. Вийом, макар и да беше много опитен в тайните действия, му създаваше друг проблем. Той не беше достатъчно лоялен не само към втората си родина, но и към службата, за която беше работил трийсет години — ЦРУ.
Камерън погледна пътя през предното стъкло на наетия миниван. Беше пет без четвърт следобед и слънцето вече залязваше зад планинските върхове. Миниванът беше паркиран близо до „Бъфало Бил Мотел“. Това беше старомоден мотел с дванайсет стаи, разположен в покрайнините на Евъргрийн, Колорадо — красиво планинско градче на четирийсет минути път на запад от Денвър, заобиколено отвсякъде от високи върхове. През последното десетилетие Евъргрийн, като много малки градчета от неговия ранг, беше преживял радикални промени. Бяха построени къщи за милиони долари и оборудвани игрища за голф. Сега тук имаше четири заведения и една от най-модерните пощенски сгради в страната. Старите барове стърчаха като паметници на изчезналата провинциална идилия.
Питър Камерън тези въпроси не го вълнуваха. Той чакаше в микробуса, както му беше казал Вийом. Вийом беше в офиса, за да уреди формалностите, и изрично беше предупредил най-малко три пъти Камерън да не излиза от микробуса. На Камерън вече му писваше да се държат с него като с новобранец. Беше в разузнавателния бизнес почти толкова време, колкото и Жабока. Вярно, нямаше такъв богат оперативен опит, но това не беше повод Вийом да се надува.
Жабока беше разделил групата на две, след като пристигнаха в Колорадо Спрингс. Наеха микробус и джип с фалшиви документи за самоличност и кредитни карти. Той и Камерън взеха микробуса, а Марио Лукас и Мери Хуарес — джипа. В момента Лукас и Хуарес бяха горе в планината и наблюдаваха къщата на Дженсън. Ако забележеха нещо необичайно, щяха да докладват веднага. Също така трябваше да монтират апаратурата за наблюдение и да вечерят. Никой не трябваше да ги вижда четиримата заедно, нареди Вийом.
Самолетът на семейство Дженсън нямаше да кацне до девет часа вечерта, така че имаха достатъчно време да се приготвят. Вийом се върна в микробуса с ключове и премести колата в другия край на мотела. После взеха част от оборудването и се нанесоха в стаята. Камерън хвърли багажа си на едно от леглата и се огледа наоколо. Подът беше покрит с грозен оранжев килим от седемдесетте години. Покривките на леглата бяха в ярък цвят и, изглежда, от някаква лесно възпламеняема материя. За табли служеха колела от каубойски фургони. На стената беше окачена евтина репродукция, изобразяваща Бъфало Бил, а на масата беше поставен пепелник с формата на револвер. Вийом отвори един от куфарите.
— Не е „Риц“, но ще свърши работа — измърмори.
Извади подробна карта на района, разгъна я и я закачи на стената с кабарчета. После отвори две метални куфарчета и приготви екипировката. Марио и Мери трябваше да монтират четири параболични насочени микрофона и цифрова видеокамера. На Мери й хрумна да инсталира микровълнови сензори. Дженсънови, като повечето професионалисти от бранша, бяха подбрали прилежно леговището си. Къщата се намираше близо до върха на планината и над нея имаше само още една постройка. Освен това беше разположена на поне стотина метра от главния път. Мери Хуарес щеше да монтира система от невидими микровълнови лъчи по автомобилната алея към къщата на семейство Дженсън. Ако някой решеше да ги посети, щяха да разберат.
Вийом погледна отново към картата, след като сглоби и включи апаратурата.
— Добре са се ориентирали. Това градче е недостъпно. През каньона минава само един път. Може и да успеем да използваме това срещу тях, но ако нещо се обърка, ще сме в капан.
Камерън стоеше до стената и изучаваше картата. Беше скръстил ръце и се почесваше по брадата.