На Лиз й отне цели трийсет минути да я успокои. Анна не искаше да отговаря на въпросите й и когато на няколко пъти Майкъл опита да я заговори, жена му го стрелваше гневно с очи. Анна само повтаряше, че не може да разкрие с какво се занимава Мич, и твърдеше, че компютърният бизнес на Рап е напълно законен.
О’Рурк се отчая. Искаше отговори и смяташе, че ги заслужава. В края на краищата не си беше навлякъл по собствена инициатива неприятностите със Скот Коулман и дядо му. Помълча малко и се замисли. Не беше съвсем честен към себе си. Ако си беше затварял устата и не беше информирал Скот Коулман за една сенатска шумотевица във връзка с десетина убити тюлени на ВМС, проблемът нямаше да стои сега пред него. Горчивата поука беше занапред да си държи езика зад зъбите. По-добре е тайните да си стоят на тъмно. В известен смисъл това го спираше да се заеме по-сериозно със случая. Може би беше по-добре да не знае с какво се беше сблъскал Мич Рап.
Но всъщност вече беше въвлечен, и не по негово желание. Мич Рап беше човекът, изпратил електронното писмо с молба за помощ. Дължаха им отговорите. О’Рурк трябваше да знае в какво се беше забъркал и ако Анна не искаше да му даде отговори, щеше да прибегне до други източници.
Той стана и отиде в антрето. Дъждът се лееше като из ведро. Върна се в стаята.
— Анна, трябва да ми отговориш на някои въпроси. — И внимателно подбирайки думите си, добави: — И трябва да ми кажеш истината.
Лиз О’Рурк погледна към мъжа си с укор.
— Майкъл, мисля, че въпросите ти могат да почакат.
Щяха да се скарат, но в този момент Майкъл не го беше грижа за това. Щеше да бъде противоборство между неговия ирландски характер и нейния италиански нрав. И преди се беше случвало. Естествено последните пет месеца бяха минали само в „да, скъпи“ и „разбира се, скъпа“. Майкъл знаеше, че причината е напредналата бременност на жена му. През повечето време Лиз командваше парада. Тя беше жена с твърд характер — една от основните причини да се ожени за нея. Но и неговият нрав беше силен. А в ситуации като тази имаше много по-голям опит от нея.
— Спомняш ли си — каза Майкъл твърдо — какво се случи в тази къща съвсем скоро? Ти отиде до магазина и когато се върна, мен ме нямаше.
Лиз О’Рурк изгледа мъжа си с големите си кафяви очи и преглътна. Споменът приличаше повече на кошмар. Тогава животът на Майкъл висеше на косъм и само благодарение на дядото на Майкъл и на Скот Коулман той остана жив. През въпросната нощ съпругът й беше отвлечен от тяхната къща и закаран в дома на един от най-влиятелните хора във Вашингтон. Там беше пребит и разпитван. Ако не се беше намесил навреме директорът на ЦРУ Томас Стансфийлд, сега Майкъл нямаше да е сред тях.
— Лиз. — Той понижи глас. — Не бяхме замесени в тази каша по наша вина. В момента оживява една черна страница от миналото ни. — Поклати бавно глава. — Не разбирам дали името на Скот Коулман е споменато като заплаха, или като вариант, но се нуждая от тези отговори. Разбираш ли?
Лиз кимна. Майкъл седна и опря ръце о коленете си.
— Анна, знам, че Мич далеч не работи само като компютърен консултант. По поведението ти съдя, че ти също го знаеш.
Тя нито потвърди, нито отхвърли казаното. О’Рурк го прие за положителен отговор.
— Фактът, че изпрати на Лиз това писмо, означава едно от трите. — Започна да изброява, като сгъваше пръстите на ръката си. — Първо, той е шпионин, работи за нас и е много вероятно да е бивш тюлен от ВМС. — При споменаването на думата тюлен насълзените очи на Райли се свиха. — Второ, той шпионира за друга страна. Или, трето, занимава се с нещо незаконно като търговия с наркотици.
При последната възможност Анна рязко поклати глава.
— За ЦРУ ли работи?
— Не искам да говоря за това!
— За Пентагона? — не миряса Майкъл.
— Не ми задавай никакви въпроси повече.
— Да не е за АНС?
— Не, Майкъл. Казах ти, че не мога да говоря за това. — Анна зарови лице в дланите си. — Моля те, остави ме на мира! — Искаше всичко да свърши. Главата й пулсираше от болка. В момента единственото й желание беше Мич да се върне при нея невредим. Опасяваше се от този миг, беше го сънувала в кошмарите си през последните два месеца. Във съня й Мич умираше и тя се будеше, обляна в студената пот на страха. Немислимо беше да се примири с подобна съдба. Да намери мъжа на живота си и после да го изгуби!