Преди да й разкаже истинската си история, Мич накара Анна да му обещае, че няма да сподели с никого какво е вършил за ЦРУ. Нито дори с родителите си, да не говорим за член на Конгреса! Но сега Мич се беше свързал с Лиз и Майкъл. Анна не знаеше как да постъпи.
— Защо сам не попита Мич?
Майкъл пренебрегна въпроса й.
— Анна, знаеш с какво си изкарвам хляба. Мога да вдигна телефона и да докарам тук ЦРУ до един час. Имам законно право, член съм на Работната комисия по разузнаването и те ще трябва да ми отговорят. Мога да отида в Конгреса още сега и да почна да ровя. Сигурно ще задействам алармата в Ленгли, Пентагона и Бог знае още къде, но всички те ще трябва да ми дават отговори.
Анна вдигна очи.
— Майкъл, умолявам те, изчакай да говориш с Мич.
— Не мога. Мич ни натресе това писмо и в същото време изрови случка от миналото ни, за която бих предпочел да не си спомням. Искам да знам как е разбрал, и то още сега.
— Не мога да ти кажа. Обещала съм.
О’Рурк си пое дълбоко дъх. Така нямаше да се стигне доникъде. Райли беше твърдоглава като жена му. Реши да смени тактиката.
— Мислиш ли, че е честно към семейството ми Мич да ме забърква в подобни неща? Явно има сериозни неприятности, щом се тревожи за твоята безопасност. — Наведе се по-близо до Райли и добави: — Мисля, че се досещам с какво си изкарва хляба Мич и то не е безобидна игра. — Посочи към себе си. — Вършил съм същото. Хора в тъмни облекла, посред нощ, с безшумни оръжия, правят така, че други хора да изчезват. Затова се свърза с нас. Друга причина няма. Притеснява се за теб. Така че би ли отговорила на въпросите ми? Трябва да знам в какво сме въвлечени. Имам право!
— Не мога. Дала съм обещание. — Анна Райли плачеше.
Майкъл се почувства безсилен.
— Мич искаше да те доведем тук, защото се страхува, че някой ще иска да те отвлече, за да се докопа до него. Ако трябва, ще те пазя. Обичам те и Лиз те обича, но, за Бога, ние също сме в опасност! Ако не ми отговориш, ще бъда принуден да започна сам да си търся информация!
Анна зарида. Лиз я придърпа към себе си. Изгледа съпруга си с презрение. Той отвори уста, но тя го спря с ръка.
— Не казвай нищо!
— Това са абсолютни фъшкии! — скочи Майкъл.
Анна Райли стана.
— Извинявайте… Извинявайте, че ви забърках в това. — Прекоси стаята, отиде във фоайето и посегна към якето си.
— Анна, къде отиваш? — изтича след нея Лиз.
— Отивам си вкъщи. Не е честно да ви замесвам. Аз избрах да се влюбя в него, а не вие!
Лиз сграбчи ръката й и я задърпа обратно.
— Няма да мърдаш оттук, докато не се уверя, че си в безопасност!
Райли понечи да протестира, но Лиз не искаше да я слуша. Тя продължи да бута съквартирантката си от колежа нагоре по стълбите. На половината път спря и изгледа съпруга си.
— Исках само… — започна Майкъл.
— Изобщо не се оправдавай — прекъсна го Лиз. — Толкова съм разочарована от теб, че не искам и да те гледам! — Двете жени се качиха по стълбите и се скриха от очите му.
Майкъл се плесна с длан по челото. На път за кухнята се наруга цветисто. Отвори хладилника и извади бутилка бира. Отпи голяма глътка и се подпря на кухненския плот. Дюк дойде и седна пред него. О’Рурк погледна жълтия лабрадор.
— Останахме само аз и ти, приятелю — изрече.
Отпи още веднъж и поклати глава. Много неприятно беше хем да си прав, хем да не си. Всичко, казано от него в другата стая преди малко, беше вярно. Но понеже не им хареса начинът, по който го каза, за тях беше грешен и той трябваше да си плати. Изстена и си каза: „Дай им един час да останат сами, после се качи горе и им се извини.“
Дотогава можеше да направи само едно.
Отиде до телефона на кухненската стена и грабна слушалката. Извади от шкафчето списък с телефонни номера и след като намери необходимия му номер, го набра. Отговори женски глас:
— Полицейски отдел на Капитолия. С кого да ви свържа?
— С дежурния офицер, моля.
Последваха две изщраквания и отново се обади жена:
— Сержант Хол на телефона.
— Обажда се конгресмен О’Рурк, сержант. Как сте тази вечер?
— Добре, а вие?
— Ами… Току-що получих странно телефонно обаждане. Второто за последните два дена.
— Заплашиха ли ви с физическа разправа?
— Да, стандартните думи. Не ми се искаше да ви притеснявам, но съпругата ми е бременна и точно в момента не трябва да се подлага на стрес. — О’Рурк се почеса по носа. Ако знаеше само дежурната полицайка колко е вярно това!
— Искате ли да изпратя патрул около дома ви нощес?
— Ще бъде страхотно. Да ви дам ли адреса?
— Не. Излязъл е на екрана пред мен. Намирате се в Джорджтаун, точно на границата с Уисконсин.