Вече се развиделяваше. Слънцето още не се беше показало, но къщата на Дженсън се виждаше ясно. Коулман се обърна назад. На стената на хижата беше закачен кръгъл бял термометър с пума по средата. Беше около десет градуса над нулата. Погледна часовника си. 6.02 часът — време да буди Хакет и да се смени с него. Когато стана, той хвърли един поглед към къщата за последно. Тъкмо се канеше да влезе вътре, когато вратата на къщата на Дженсън се отвори и от нея излезе мъж. Коулман грабна бинокъла, за да види как Джим Дженсън отива в гаража.
Ясно чу стартирането на двигателя, макар че го делеше близо километър от мястото. После светнаха габаритите и колата излезе от гаража. Коулман изтича при плъзгащата се врата на балкона и я отвори.
— Вдигайте си задниците! Дженсънови се раздвижиха.
После се върна на балкона и видя как комбито „Субару“ зави към вътрешната алея. Дженсън излезе от колата, отвори багажника и се върна в къщата, като остави двигателя да работи. Коулман тръгна към хола. Видяното не му харесваше.
Питър Камерън не беше единственият, който прибягна до Интернет, за да разбере какво е станало в Германия. В един през нощта Джим Дженсън също се беше включил в мрежата чрез сметката си в „Америка Он Лайн“. Жена му спеше, но той беше неуморен. Току-що бяха спечелили много пари и той искаше да отидат на някое отдалечено и уютно място, за да могат да си починат. Дженсън очакваха Кенеди да иска да ги разпита. Беше част от плана. Но тъй като Железния го нямаше наблизо, никой не би разкрил лъжата. След разпита щяха да отидат на някое тихо и приятно място и да се скрият за няколко седмици. Работата, която той и жена му вършеха, се заплащаше много добре, но беше крайно изтощителна. Каза си, че ако им бяха предложили отново същите пари, за да изпълнят тази задача, нямаше да се съгласят. Железния беше опънал нервите му докрай. Той чувстваше, че нещо не е наред. Жена му разказа с подробности какво се беше случило в къщата — как Железния застрелял Хагенмилер и обезвредил бодигарда. Имаха късмет, че Бет го уби толкова лесно.
Дженсън започна сърфирането в Интернет с „Лондон Таймс“. Европейската преса е имала цял ден, за да научи повече за случая, си каза той. Затова предположи, че „Таймс“ може и да е споменал нещо за убийството на граф Хагенмилер в неделното си издание. Когато германските власти откриеха, че Железния е американец, историята щеше да заеме челните страници на всички вестници, но това нямаше да стане много скоро.
Дженсън беше приятно изненадан да прочете на първа страница на „Таймс“ заглавието „Графът убит, смятат германците“. Почувства се леко развълнуван от вниманието, с което бяха удостоили акцията. Но след като прочете втория абзац, вълнението му се смени от объркване. Когато напускаха имението, там нямаше никакъв пожар. Изпита страх.
Всичко съвпадаше до момента, в който пишеха за мъж и жена, представили се за агенти на БКР, които напуснали имението в червено ауди към 11.15 часа вечерта и оттогава не били виждани. После беше споменат трети човек, който излязъл приблизително пет минути след тях и избягал с открадната от паркинга кола. Пулсът на Дженсън се ускори. Откраднатата кола била проследена до летището в Хановер. Оттам статията прескачаше на някакъв таксиметров шофьор, който бил открит завързан със запушена уста в хотел във Фрайбург. Според подробното описание, дадено от шофьора на полицията, нямаше почти никакво съмнение, че заплашилият го с пистолет мъж е Железния.
Дженсън изтича в спалнята, обзет от паника, и събуди жена си. Попита я отново къде точно е улучила оперативния служител от разузнаването. Не им отне много време, за да стигнат до извода, че явно е носел бронирана жилетка под дрехите и не им е казал за нея. Бяха допуснали глупава грешка. На Джим Дженсън му се прииска да удуши съпругата си, задето не бе изстреляла трети куршум в главата на жертвата. Точно затова трябваше да стреля той, а не тя.
Съвсем ясно бе какво следваше да правят. Трябваше да бягат, и то бързо. Когато мъжът, на когото бяха устроили засада, се върнеше в Съединените щати, той щеше да разкаже на Айрини Кенеди всичко, а тя естествено щеше да му даде цялата информация, за да се добере до тях. Джим Дженсън не хранеше никакви илюзии. Той и жена нямаше да издържат и щяха да издадат кой ги е наел, а после щяха да получат по куршум в главата.