Когато двамата Дженсън изскочиха от къщата в 6.00 часа, Камерън не се изненада. Мери Хуарес вече ги беше информирала, че май се канят да бягат. Въпреки това сърцето на Професора заби по-силно още преди външната врата да се отвори. Макар сутрешният въздух да бе хладен, по челото му изби пот. Дишането му стана накъсано. Камерън премести автомата от дясната си страна, докато Дженсън влязоха в гаража. Кръстчето на мерника застана точно отстрани на главата на мишената. Камерън не можеше да повярва колко е изнервен. Обикновено спокойното му прицелване този път го нямаше никакво. Напомни си, че не е сам, че има подкрепа. Ако не улучи целта, нищо няма да се обърка. Лукас и Хуарес ще се погрижат.
Този подход не подейства. Камерън знаеше, че позицията му позволява сравнително лесен изстрел и ако пропусне, Вийом ще го сметне за аматьор. Когато колата запали, Камерън затвори очи за миг и избърса потта от челото си. Започна да брои до сто и се съсредоточи върху дишането си, за да забави пулса си. Трябваше да насочи цялото си внимание към огневото поле. Знаеше, че ще се справи.
Вийом прошепна в ухото му:
— Ще ти кажа, ако жената се появи. Дръж мъжа на мушка. — Колата излезе от гаража и зави по автомобилната алея. Когато Дженсън изскочи отвътре и изчезна в къщата, Вийом каза: — Това е. Изчакай да се покажат и двамата. Но не го оставяй да седне отново зад волана. Не е необходимо да усложняваме нещата, като стреляме по колата.
Камерън не отговори. Почувства се малко по-добре. Пулсът му почти се беше нормализирал. Бе съсредоточен върху изстрела. Кръстчето беше застанало точно върху отворената врата. Продължи да брои, все по-бавно и по-бавно. Вдишваше по малко въздух през носа. Щом Джим Дженсън се появи при вратата минута по-късно, той запази спокойствие. Проследи с поглед мъжа, който отиде при багажника на комбито. След като хвърли няколко чанти вътре, Дженсън затвори капака. Лицето му се оказа разделено от черното кръстче на мерника. Десният показалец на Камерън застина върху спусъка. В този миг чу Вийом нещо да му говори и в същото време мишената обърна глава към външната врата. Камерън веднага разбра какво има предвид Вийом и без да чака повече, натисна спусъка с плавно и бавно движение.
Скот Коулман вдигна към очите си бинокъла и погледна към къщата на Дженсънови. Изглежда, се готвеха да ходят някъде и бързаха. Обърна глава към стъклената врата на балкона и прошепна високо:
— Дан, изкарай микробуса! Ще почистим мястото, като се върнем.
Ако онези двамата бързаха много, можеха да излязат на главния път и да блокират изхода им към града. Ако нещата преминеха мирно, можеха да ги уговорят да дойдат с тях във Вашингтон. Ако не успееха да ги блокират, щеше да се наложи да ги преследват и нещата щяха да се усложнят.
Коулман проследи как Джим Дженсън излезе от къщата и хвърли две големи платнени чанти в багажника на комбито „Субару“. Дженсън отвори уста, сякаш да каже нещо, тялото му рязко отскочи встрани от колата и падна на алеята. Коулман инстинктивно залегна и премести бинокъла върху предната врата на къщата. За кратко видя Бет Дженсън, отворила уста от изненада при вида на безжизненото тяло на съпруга си върху асфалта. Преди да стори каквото и да било, един куршум я удари в челото и я отпрати в храстите до къщата.
15.
Айрини Кенеди посрещна началото на седмицата със слаб ентусиазъм. Уличното движение в понеделник сутрин беше кошмарно, такова беше и настроението й. Мич Рап още го нямаше, другите двама души, които можеха да й кажат какво се е случило в Германия, бяха мъртви. За човек, който се гордее, че е в състояние да не се разсейва изобщо и да се съсредоточи максимално върху задачите си, тази сутрин тя беше доста разконцентрирана. В ръка държеше копие от всекидневния доклад за президента, или ВДП. ВДП се подготвяше от дузина служители и аналитици, които прекарваха вечерите си в подбиране на най-последната информация, която би могла да се отрази на националната сигурност на страната. Всеки президент — от Джон Ф. Кенеди насам — се беше отнасял към този документ по различен начин. Някои го бяха чели внимателно всяка сутрин, други бяха карали съветниците им по националната сигурност да вършат това. Президентът Хейс удостояваше ВДП с повишен интерес и плам на набожен калвинист. Четеше го всяка сутрин, задаваше въпроси по него и си водеше бележки. Като заместник-директор, отговарящ за борбата с тероризма, Кенеди обикновено не се занимаваше с даването на доклада на президента, но нападението срещу Белия дом промени всичко. Борбата с тероризма се превърна в приоритет за Хейс. Обикновено тя докладваше му един път седмично, понякога по-често или по-рядко. Президентът Хейс използваше доклада като прикритие, за да могат двамата да обсъждат дейността на Екип „Орион“.