Кенеди затвори папката и погледна през стъклото. Служебният седан, в който пътуваше, зави от Конститюшън Авеню на Седемнайсета улица. Отпред се виждаше Белият дом. Цялата сграда беше покрита със скелета — работниците бързаха да поправят щетите от атаката на терористите. Хейс изрично настоя по ремонта да се работи денонощно, за да може по-бързо да се заличат белезите от съзнанието на американската нация. Постройката беше обвита от своеобразен балон от алуминий и пластмаса, за да не могат да проникнат журналистическите камери и фотоапарати вътре. За щастие нямаше сериозни щети благодарение на пожарникарите. Слуховете гласяха, че основната фирма — изпълнител на ремонта, изпреварвала графика. Ако свършели до Коледа, щели да получат двайсет процента премия. Западното крило вече беше отворено, но се изказваха най-различни предположения дали президентът и първата дама ще празнуват Рождество Христово в Белия дом. Засега те живееха в Блеър Хаус.
Колата мина между барикадите, предназначени да спрат камион-бомба, и спря пред югозападния вход на Белия дом. Двама униформени служители на Тайните служби излязоха от къщичката на охраната, за да видят кой е. Неотдавна само щяха да отворят портала и да й махнат да влезе, но нападението беше променило всичко. Кенеди посещаваше често Белия дом, обикновено с един и същ автомобил и шофьор, но това вече нямаше значение. Свали стъклото и подаде документите си за проверка. Служителят ги погледна набързо и й ги върна. Трети служител на Тайните служби с куче, обучено да издирва взривни вещества, заобиколи седана и провери багажника. Цялата процедура отне не повече от минута и порталът се отвори.
Колата се изкачи по кремавата настилка, водеща към входа на Западното крило. Кенеди благодари на двамата мъже и им каза да я почакат вътре. Щом влезе в сградата, тя извади тежка синя метална чанта с електронна ключалка. Служителят на входа беше свикнал да вижда подобни чанти, които съдържаха ВДП. Агентът на Тайните служби, седнал зад бюрото, поздрави и подаде списък, в който доктор Кенеди да се запише. После тя се качи по стълбите отляво. Един от хората със сини костюми, агент от Отделението за лична охрана на президента, беше застанал в горния край. Това означаваше, че Хейс е в Западното крило. Кенеди погледна часовника си. Беше 7.12 и той вероятно в момента закусваше и четеше сутрешните вестници.
Точно преди да влезе в Овалния кабинет, тя спря пред вратата и протегна синята чанта. Висок и едър агент на Тайните служби в тъмносив костюм кимна и й позволи да влезе в личната трапезария на президента.
Кенеди го завари на обичайното му място, с четирите сгънати вестника пред него.
Дребен мъж от филипински произход, облечен в бяла жилетка и черен панталон, се приближи към нея:
— Добро утро, доктор Кенеди.
— Добро утро, Карл.
Мъжът взе чантата и сакото й. Кенеди седна срещу президента на кръглата дъбова маса и отключи чантата.
— Добро утро, Айрини — поздрави Хейс.
— Добро утро, сър.
— Как мина уикендът ти?
— Добре, а вашият? — Кенеди извади копие от ВДП и му го подаде. Знаеше, че ще продължат с безобидното бъбрене, докато Карл ги остави насаме.
— Не беше зле. Кемп Дейвид е много красив по това време на годината. — Хейс прегледа набързо първата страница на ВДП и забеляза, че повечето от засегнатите теми са в челото на „Уошингтън Поуст“. Знаеше обаче, че съдържанието коренно се различава.
Карл поднесе на Кенеди кафе и кроасан със сладко от боровинки.
— Днес са много хубави. Съдържат малко мазнини — рече любезно.
Кенеди се усмихна.
— Благодаря ти, Карл. — Той винаги правеше всичко възможно да я накара да хапне.
— Господин президент, каната на масата е пълна. Ако ви потрябвам, ме повикайте.
— Благодаря, Карл.
Президентът Хейс беше пристрастен към кафето. Да изпие осем-десет чаши на ден, беше съвсем нормално за него. Обичаше да напомня на всички, които критикуваха навика му, че Дуайт Айзенхауер е изпивал по двайсет и няколко чаши дневно и е изпушвал четири кутии цигари без филтър, докато е бил върховен главнокомандващ на съюзническите сили през Втората световна война. След това Айк изкарал два президентски мандата и живял до седемдесет и девет годишна възраст. Хейс винаги посочваше за пример биографията на Айзенхауер на загрижените за здравето му. Затова жена му обичаше да му казва: „Ти не си Айзенхауер!“ И когато Хейс се оправдаваше за кафето, винаги очакваше да чуе отнякъде контриращата реплика на жена си. Хейс признаваше, че не е като Дуайт Айзенхауер. Малцина можеха да претендират за подобно нещо. Хейс беше демократ, но колкото повече време прекарваше в Овалния кабинет, толкова повече му харесваше Айзенхауер, който е бил републиканец. Айк беше идеалът на Хейс за президент. Другите посочваха Вашингтон, Джеферсън, Линкълн и Франклин Делано Рузвелт, но Айк беше единственият, измъкнал се от унизителната мизерия, за да се издигне на най-влиятелния пост. Като се добави и фактът, че беше победил нацистите, положил неимоверни усилия да премахне расовото разделение, помогнал на фермерите и поставил военните разходи под контрол, в очите на Хейс той беше най-добрият американски президент.