Външната врата се затвори. Президентът Хейс отпи от поредната чаша кафе. Погледна над очилата си за четене и попита:
— Какво, по дяволите, се е случило в Германия? Имаме среща с посланика им след четирийсет минути.
— Опитвам се да разбера, сър. Накратко, липсва ни конкретна информация.
— Не говори ли с Мич?
Кенеди поклати глава.
— Не. Първоначално ни казаха, че е загинал по време на операцията.
Хейс се приведе към нея.
— Повтори.
— Някои от другите ни агенти, включени в операцията, докладваха, че Мич е бил убит. Но ние вече не сме убедени в това.
Хейс се намръщи.
— По-добре започни отначало. И по-подробно.
Кенеди заразказва, но първо предупреди президента, че сведенията й не са пълни. Каза му какво са научили от германските си колеги. Хейс прояви специален интерес към описанието на субекта, отвлякъл таксиметровия шофьор и пътувал с него до Фрайбург. През повечето време президентът остана спокоен.
Когато тя свърши, Хейс попита:
— Защо не разпитахте останалите двама участници?
Кенеди се поколеба, преди да му отговори. Едно от задълженията й, както тя го схващаше, беше да отсява за президента подобни бъркотии. Някоя правдоподобна лъжа щеше да свърши работа. Решението да му каже истината обаче беше породено от страх. Не знаеше кой стои зад смъртта на Дженсънови.
— Изпратихме екип да прибере Дженсънови от Колорадо. Хората ни тъкмо се готвели да установят с тях контакт, когато забелязали втори екип… за който не знаем за нищо. Те ликвидирали и двамата Дженсън. Нашият екип наблюдавал от разстояние, докато онези скрили труповете и почистили мястото.
— Нищо не разбирам!
— И ние, сър.
— Кой би искал да ги убие? Защо?
— Работим по това, сър.
— Може ли германците да са действали толкова бързо и да са ги разкрили?
— Съмнявам се, сър.
— Ами ако е било нещо, което няма никаква връзка със случая? Възможно ли е да е било свързано с някаква друга тяхна афера? — Президентът се хващаше за всяка друга причина, но не и за тази, в която не му се искаше да повярва. Че са били предадени, че е имало изтичане на информация някъде по веригата.
— Всичко е възможно, но не ми харесва съвпадението във времето.
— Ами Мич? Какво предприемаме, за да го върнем?
— Нищо.
— Моля?
— Сър, Мич е най-добър именно в това. Обучен е да изчезва, да се изпарява. Ако започнем да го търсим, нещата само ще се влошат.
Ала на Хейс идеята не му хареса.
— Трябва да направим нещо!
Кенеди поклати глава.
— Директорът Стансфийлд е съгласен с мен.
— Тогава какъв е планът ни за действие?
— Неизвестният екип, който е ударил Дженсънови… в процес сме на издирването им.
Президентът се облегна назад и погледна през прозореца. Не каза нищо в продължение на минута. Умът му разглеждаше всички възможности, никоя от които не му хареса много. Щеше да го приеме някак, ако тези Дженсън бяха убити от бивш служител на ЦРУ, но Кенеди беше права. Едва ли случаят беше такъв. За операция, която трябваше да се пази в пълна тайна от всички, нещата не изглеждаха много добре.
Накрая Хейс се обърна отново към Кенеди:
— Открий кой е премахнал двамата Дженсън. И то възможно най-бързо и тихо.
— Обещавам, сър.
— Сега за срещата с германския посланик. Трябва да съгласуваме легендата.
В осем часа и единайсет минути президентът Хейс, доктор Кенеди и съветникът на президента по националната сигурност Майкъл Хейк влязоха в Овалния кабинет през личния президентски кабинет. На двете дълги канапета пред камината седяха някои от най-големите клечки в администрацията. Робърт Ксавиер Хейс не беше станал президент на Съединените щати, без да използва политическото шоу и показност. Имаше план как в общи линии ще протече срещата и списъкът на участниците беше част от него.