Всички станаха, когато Хейс влезе. Президентът се приближи до немския посланик Густав Кох и се здрависа с него. После взе единия от двата стола пред камината и седна. Майкъл Хейк взе другия, а Кенеди седна на канапето до генерал Флъд, председателят на Обединеното командване. До генерал Флъд беше седнал неговият шеф, министърът на отбраната Рик Кълбъртсън. Точно срещу тях седяха външен министър Мидълтън и посланик Кох.
Хейс се облегна назад и кръстоса крака. Погледна към посланик Кох със загрижен вид. Вътре в себе си се опитваше да отгатне какво мислят в момента държавният секретар и посланикът. Срещата беше свикана по тяхно желание. Най-малкото, беше необичайно да се настоява на подобна среща да присъстват председателят на Обединеното командване и министърът на отбраната, когато подобни мероприятия са в прерогативите на Мъглявото дъно, както беше известно Външно министерство.
Присъстващите бяха представени на посланика. Хейс плесна с ръце.
— Какво мога да направя за вас, господин посланик? — запита любезно.
Кох се изкашля и стрелна с поглед Мидълтън. После се обърна към президента:
— Канцлерът Фогт ме помоли да говоря с вас по много сериозен въпрос. — Кох владееше английски до съвършенство. Дипломат от кариерата през трийсет и една от шейсетте си години, той разбираше значението на присъстващите двама от Пентагона. Затова и веднага намеси името на германския държавен глава.
Що се касаеше до Хейс, той не мислеше лесно да се дава на посланика и на държавния секретар. Не показа с нищо, че знае за какво ще стане дума. Кох се почувства неловко сред настъпилото мълчание и погледна към държавния секретар за помощ.
Накрая Мидълтън каза:
— Сър, предполагам, вече са ви информирали за случилото се в Германия през уикенда. — Мидълтън потърси потвърждение върху лицето на Хейс. Изразът на президента на казваше нищо. — Сър, става въпрос за убийството на граф Хагенмилер и за пожара, унищожил един от най-изящните домове в Европа и… — Мидълтън добави с мъка: — безценна колекция от произведения на изкуството.
Хейс кимна.
— Запознат съм със ситуацията. — Никакви думи на съчувствие.
— Сър — продължи министър Мидълтън. — Посланик Кох беше близък познат на граф Хагенмилер, както и канцлерът Фогт.
Хейс кимна хладно.
Кох беше объркан от липсата на емоции у президента, но тъй като рядко му се беше налагало да говори с него, пренебрегна странността в поведението му и продължи:
— Канцлерът Фогт е дълбоко загрижен, че убийството на граф Хагенмилер може да е извършено от чуждестранна разузнавателна служба.
— Така ли? И защо мисли така? — Президентът закова погледа си върху посланика.
— Имаме достъп до определена информация, която ни навежда на този извод.
— И каква е тази информация?
Посланик Кох се надигна.
— Осведомиха ни, че графът е бил под наблюдение в дните преди смъртта си.
— Наблюдение от кого?
Кох хвърли поглед към Айрини Кенеди.
— От ЦРУ.
— И?
— Можете ли да потвърдите или да отречете, че ЦРУ е следяло граф Хагенмилер?
— Потвърждавам, че ЦРУ е следяло графа преди смъртта му.
Посланикът беше доволен от честния отговор. Обаче не беше във възторг от посоката, в която трябваше да поведе разговора. Подбра внимателно думите си:
— От дълго време сме много добри съюзници, господин президент. Канцлерът Фогт е дълбоко загрижен, че взаимоотношенията ни могат да бъдат изложени на риск от инцидента.
— И защо? — Хейс разбра за какво намеква посланикът, но искаше да го чуе от него.
Кох сведе очи и стрелна изпод вежди Кенеди.
— Канцлерът се тревожи, че… ЦРУ… може да е действало без ваше разрешение и е извършило нещо, което би накарало да размислят и най-големите привърженици на Америка в моята страна.
В известна степен на Хейс му стана жал за посланика. Много вероятно беше нарочно да не са му казали за последните сделки на граф Хагенмилер. Кенеди предполагаше, че и германският канцлер също е в неведение. Само това караше президента да се въздържа да не избухне.
— Господин посланик, аз също ценя приятелството ни. Германия е един от нашите най-големи съюзници. — Той се наведе напред и потърка длани. — Колко добре познавате граф Хагенмилер? Искам да кажа — познавахте?
— Доста добре. Семейството му е много уважавано, занимава се с изкуство и благотворителна дейност.
— Знаехте ли, че той е продавал стратегическо оборудване на Саддам Хюсеин? Оборудване, което се използва за производството на компоненти за ядрени оръжия?
Бомбата беше хвърлена. Държавният секретар Мидълтън се завъртя неудобно, а лицето му придоби пепеляв оттенък. Посланик Кох трябваше да се убеждава още.