— Джонатан Браун ми каза, но всичко си беше напълно законно. Говорих с него в събота сутринта, когато разбрах, че графът е бил убит.
Джонатан Браун беше заместник-директорът на Централното разузнавателно управление, вторият човек след Томас Стансфийлд. Хейс хвърли поглед към Кенеди и отново се обърна към Мидълтън:
— Нека се изясним, Чък. В бъдеще, ако искаш да получаваш информация от Ленгли, ще трябва да минеш през ето този човек. — Хейс посочи Майкъл Хейк. — Като съветник по националната сигурност, това е негова работа. И още нещо, следващия път, когато решиш да споделиш секретна информация с чуждестранен дипломат… първо ме попитай!
16.
Голямата, подобна на замък къща се намираше в престижния квартал „Уесли Хайтс“, встрани от Фоксхол Роуд. Цялата предна част на къщата беше покрита с бръшлян, с изключение на прозорците и входната врата. Над керемидения покрив стърчаха четири комина. Имението беше разположено на шест декара площ и беше оградено с висока два и половина метра ограда от ковано желязо.
В кабинета, намиращ се в южното крило на сградата, в кожено кресло си почиваше сенаторът Ханк Кларк. Беше свалил обувките и разхлабил вратовръзката си, а в ръката си държеше чаша. В другата ръка стискаше дистанционното на телевизора. Беше осем вечерта и предаването „Хардбол“ с Крис Матюс щеше да започне всеки момент. Кларк обичаше да гледа как русият ирландец приказва безспир. Журналистът имаше дарбата да „заковава“ гостите си и да ги кара да заемат отбранителна позиция. На пода до Кларк лежаха Цезар и Брут, двата му златисти ретривъра. През годините не един и двама негови колеги доста се изненадваха, когато чуеха как е кръстил домашните си любимци. Кларк, разбира се, харесваше тези имена. Убиецът и убитият. Кучетата всекидневно му напомняха колко е важно да разграничаваш точно враговете от приятелите.
Кабинетът на Кларк беше пълен със скъпи произведения на изкуството и с антики. Над камината беше окачена пушка „Уинчестър“ 45-и калибър от 1886 г. По нея нямаше нито една драскотина или петънце. Беше дадена на президента Гроувър Кливланд като сватбен подарък. Върху полицата над камината стояха две скулптури на Фредерик Ремингтън. „Ловецът на мустанги“ в единия край и „Бизон“ в другия. А над тях бе окачена една от великолепните оригинални картини на Албърт Биърстад — група индианци, яздещи коне в прерията. От другата страна на стаята, на най-горната полица на библиотеката бяха подредени първите издания на всички романи на Ърнест Хемингуей, като всяка от книгите носеше автограф от автора. Кларк се възхищаваше от Хемингуей. Писателят бе имал тежък живот. Беше видял и вършил неща, за които мнозина биха могли само да мечтаят. Вместо да живее безлично като някаква сянка, той беше избрал да премине изпитанията. Целият му живот беше пълноценен и смислен.
Кабинетът беше любимото помещение на Кларк в къщата. Тук той идваше в края на деня, за да се разтовари. На третата му съпруга беше забранено да влиза, преди да почука, но дори и в този случай не беше желателно да остава вътре дълго. Кларк обожаваше да колекционира красиви предмети. Беше израснал в каравана и спал в едно легло с брат си, докато не замина за колежа. Никой вече не можеше да му отнеме лукса.
Когато започна уводната мелодия към „Хардбол“, на външната врата се звънна. Цезар и Брут дори не отвориха очи. През годините кучетата се бяха разглезили и вече не обръщаха внимание кой влиза в замъка. За разлика от Кларк. Той намали звука на телевизора и нахлузи обувките си. Посетителят беше важен за него. С усилие вдигна сто и двайсет килограмовото си тяло от стола. Другото, което Кларк много обичаше, беше хубавата храна. Трябваше да иде на вилата си на Бахамските острови и да прекара седмица там, като се храни само с плодове и риба. Трябваше да прави продължителни разходки, да плува в чистата синя вода и да се занимава с подводен риболов, също като Папа Хемингуей. С малко късмет можеше да свали някой и друг килограм.
Вратата на кабинета се отвори и икономът въведе Питър Камерън. Сенаторът пристъпи по лъскавия паркет и протегна ръка.
— Добър вечер, Професоре. Да ти налея ли нещо за пиене?
— Да, моля.
Кларк се обърна към бара. Каза си, че Камерън е трябвало да обръсне смешната си брада. Правеше го да изглежда занемарен.
Камерън се приближи до камината и погледът му беше привлечен от уинчестъра. Винаги когато идваше тук, първо поглеждаше към пушката. Оръжието беше красиво. Истински образец на занаятчийско изкуство, за времето си — последна дума на техниката.
Сенаторът се върна с две чаши.