Ръдин извади клечката за зъби от устата си и излая:
— Ами Айрини Кенеди?
— Не, не съм чул да споменават името й, но мисля, че има добри шансове.
— О, Господи! Не говориш сериозно! — Ръдин се изправи над масата.
Кларк спокойно отвърна:
— И мога ли да попитам какво не е наред с Кенеди?
— Откъде искаш да започна? — контрира Ръдин.
— Откъдето пожелаеш.
— Първо, тя е вътрешен човек, а ние много добре знаем, че това проклето място не трябва отново да се ръководи от вътрешен човек. Трябва ни някой, който да почисти къщата. Някой, който стриктно да спазва контрола на Конгреса. А и в края на краищата, тя дори не притежава необходимата квалификация.
— Тя свърши много добра работа с Центъра за борба с тероризма — опонира му Кларк.
— Глупости, не вярвам и на един неин доклад, който изнася пред комисията. Тази жена е лъжец и мълчалив съучастник и проклет да съм, ако позволя тя да стане директор.
— От това, което току-що каза, излиза, че тя е идеалният човек за ръководител на разузнавателна служба. — Кларк не можа да не се усмихне. Всичко вървеше прекалено добре.
— Не е забавно, Ханк. Едно нещо е да лъжеш и заговорничиш, когато се бориш с враговете, но когато се изправят пред моята комисия, искам истината. А цялата работа е, че няма начин тази жена да ми я даде.
Кларк посочи към Ръдин.
— Ти някога замислял ли си се, че тя не иска да ти каже истината, защото знае, че ще съкратиш наполовина финансирането на нейното управление?
— Това не е нейна работа. Тя е длъжна по закон да докладва фактите пред моята комисия, но не го прави и това ме вбесява.
— Тогава трябва да възбудиш разследване срещу нея — пусна мухата Кларк. Знаеше, че Ръдин е лоялен член на партията. Да разследва Кенеди, означаваше да ядоса президента Хейс, който беше съпартиец-демократ. Ръдин би отбой и скръсти ръце. Беше разкъсван от лоялността си към партията, от една страна, и омразата си към ЦРУ, от друга.
— Нека успокоим малко топката — намеси се Мидълтън. В сегашното му нещастно състояние след случая с президента последното нещо, с което искаше Ръдин да се заеме, беше лов на вещици. Републиканците щяха да получат сериозна преднина, след като конгресмен демократ започнеше да преследва президента демократ. Като член на кабинета на същия този президент, последното нещо, което Мидълтън искаше, беше слушане в Конгреса. Тези слушания имаха навика да се проточват и веднъж започнеха ли, никой не знаеше кой може да пострада при кръстосания огън.
— Аз съм спокоен. — Кларк взе салфетката си и я сложи на масата.
— Добре. — Мидълтън погледна към Ръдин, сякаш за да го помоли да помълчи малко. После се обърна към Кларк: — Кого би искал да видиш като шеф в Ленгли?
Твърде лесно беше. Кларк си напомни да не прекалява. Можеше да разчита на себе си и на още двама като подкрепа, но беше още прекалено рано, за да се посочват имена.
— Както вече казах, не е моя работа да номинирам кандидати. Аз само ги одобрявам.
— Но ако избереш някого?
Кларк сви рамене.
— Нямам представа. Не съм мислил по този въпрос. — После добави през смях: — Не че има някакво значение.
— Може и да има — заяде се Мидълтън.
— Той се опитва да ти каже — включи се Ръдин, — че не харесваме идеята Кенеди да поеме Управлението. А от казаното от теб разбираме, че тя е изборът на президента. Готов съм да отида при него и да му заявя, че съм против номинацията на Кенеди. Като се има предвид колко шум вдигнах напоследък по въпроса, няма да се изненада много. С него постоянно се разминаваме и не можем да се видим на четири очи и да обсъдим проблема.
— Защо не го заплашиш да съкратиш финансирането? — Това беше много деликатен ход. Кларк разбираше, че Ръдин не разполага с достатъчно гласове в собствената си комисия, за да прокара подобна политика.
— Аз съм партиен човек и ти го знаеш, Ханк — каза Ръдин гордо. — Не мога да се опълча срещу президента.
— Не знам какво да кажа, господа. Ако не харесвате Кенеди като кандидат, тогава намерете начин да промените решението на Хейс. — Така Кларк прехвърляше топката в тяхното поле.
Мидълтън се повъртя в стола си, преди да заговори.
— Ако ти посочиш кандидат, който е по-приемлив от Кенеди, ние бихме могли да се отнесем с въпроса към президента.
Кларк се престори на изненадан.
— Значи искате да играя лошия?
Сравнението не хареса на Мидълтън, но той кимна.
— Ако обичаш, кажи ми защо ще искам да го правя?
— Защото — започна Ръдин — в града има хиляда души, които биха се справили по-добре, като ръководят това проклето място.
Кларк кимна.
— Ще помисля по въпроса. — После погледна часовника си и добави: — Трябва да вървя. Има ли нещо друго?