Кенеди не беше сигурна в това.
— А да помолим президента да му се обади? Ръдин е партиец до мозъка на костите си. Ще направи всичко, каквото го накара президентът Хейс.
Стансфийлд поклати глава.
— Не. Искам президентът да стои настрана. Твърде мрачни стават нещата. Можем да се оправим и сами.
Кенеди неохотно се съгласи.
— Нещо ни убягва тук — добави след малко.
— Във връзка с Ръдин ли?
— Във връзка с цялата операция. — Тя се загледа през прозореца. — Не знам… има изтичане на информация, което не сме локализирали още. Някой действа против нас, но по каква причина, не мога да открия.
— Работя по проблема.
— Имаш ли някакви идеи?
— Всичко е въпрос на мотиви, Айрини.
— Мотиви за какво?
— Знаеш ли, че Ръдин и Мидълтън са се срещнали със сенатор Кларк в Конгресния клуб тази сутрин?
— Не. — За пореден път той я удиви със своята мрежа от информатори.
— Закусвали са заедно.
— Какво са си говорили?
— Не знам, но знам мотивите им. Ръдин ме мрази и най-много би искал да ме види как издъхвам. С Мидълтън поддържаме сърдечни взаимоотношения, но той би искал да разполага с повече информация за това, какво върши ЦРУ.
— Ами Кларк?
Стансфийлд оправи одеялото върху скута си, докато обмисляше отговора.
— Не съм сигурен за сенатор Кларк. През повечето време се е държал добре с нас, но усещам липса на лоялност у този човек. Мисля, че гледа само как да служи на собствените си интереси.
— Какви цели преследват те?
Стансфийлд реши, че времето е дошло.
— Трябва да обсъдим нещо.
— Добре. — Обзе я напрежение.
— Говорих с президента и той е съгласен ти да бъдеш неговият кандидат за поста директор.
Кенеди не беше очаквала подобен обрат. Питаше се кой ли ще наследи Стансфийлд, но никога не беше помисляла за себе си като кандидат.
— Поласкана съм, но мисля, че нямам необходимата квалификация.
В рядък изблик на емоция Стансфийлд се усмихна.
— Ти имаш повече от необходимата квалификация.
— Но какво ще стане с останалите хора…
— Ти си най-добрият кандидат за поста.
— Не съм съгласна. — Тя бавно поклати глава. — Едва успявам да съм в час. Стигна се дотам, че съм щастлива, ако прекарам един час дневно с Томи, но и тогава трябва да се мъча да го откъсна от телевизора.
— В момента ти имаш най-трудната работа в Управлението. Ще бъде по-лесно, като станеш директор.
— Как? — попита Кенеди.
— Ще се заобиколиш от верни хора и ще възложиш на тях пълномощията.
Кенеди не вярваше на ушите си. Как може работа с по-голяма отговорност да се побере в по-малко време? Нещо не се връзваше.
— Айрини, колко пъти си ме виждала да работя в неделя, откакто ме познаваш?
— Не много.
— Правилно.
Колкото повече мислеше за това, толкова повече разбираше, че е прав. Центърът за борба с тероризма беше фабрика за стрес.
— Нямам квалификация.
— Имаш повече от достатъчно квалификация.
— Прекалено млада съм.
— Да, малко си млада за поста, но това се компенсира с твоя успех в ЦБТ.
— Не знам, Томас. Не знам дали наистина искам този пост, и то ако предположим, че ме одобрят.
— О, те ще те одобрят. Републиканците много харесват твърдата ти позиция по отношение на тероризма, а и не искат да се създава впечатление, че насърчават половата дискриминация. Демократите… е, те ще последват президента. Може да се наложи да им направя някои услуги, но това е в реда на нещата.
Кенеди си пое дълбоко дъх. Изненадата бе твърде голяма.
— Ще трябва да си помисля.
Стансфийлд се усмихна.
— Разбира се, че ще си помислиш, но помни, че Управлението има нужда от теб. Има нужда от някой като теб, за да го пазят от хора като председателя Ръдин и държавния секретар Мидълтън.
Кенеди се навъси, щом липсващото парче от мозайката си дойде на мястото.
— Значи за това е била срещата?
— Не съм сигурен, но мисля, че да. — Стансфийлд я погледна със стоманеносивите си очи. — Те се страхуват от теб, Айрини, също както се страхуват от мен. Боят се от нас, защото не могат да ни контролират.
На Рап и неговата четиринога приятелка им отне осем минути да стигнат до другия край на резервата. После минаха още няколко минути, докато открие къщата, която търсеше. Рап беше идвал в нея и преди, но тогава беше канен и дойде с кола, а не пеш през гората. Замалко да обърка къщата на Стансфийлд със съседната. Приличаха си, и двете бяха построени в колониален стил. Съседът имаше малка барака за инструменти в задния ъгъл на парцела. Рап и Шърли минаха през високата трева и заеха позиция зад бараката.