— Госпожо Кенеди, бихте ли ми казали какво, по дяволите, се е случило в Германия миналия уикенд?
Преди Кенеди да отвори уста, се намеси Зебърт:
— С годините паметта ми вече изневерява, но доколкото си спомням, тя е доктор, а не госпожа Кенеди.
Ръдин измърмори нещо.
— Доктор Кенеди — натърти, — какво се случи в Германия миналия уикенд?
— Можете ли да бъдете малко по-конкретен, господин председател?
— Мога, но няма да бъда, защото много добре знаете за какво говоря.
— Извинете ме, господин председател — прекъсна ги Зебърт. На лицето му бе изписано объркване. — Не знам дали доктор Кенеди има представа за какво говорите, но аз лично и понятие си нямам, макар че, що се отнася до ЦРУ, обикновено успявам да отгатна, поне частично, позицията ви.
Ръдин не пожела да погледне Зебърт, който седеше само на метър и нещо от него. Мразеше този стар бърборко. Обърнат към Кенеди, продължи:
— Тя знае за какво говоря, а и вие скоро ще разберете. Само си поемете дълбоко въздух. Ще ви потрябва.
Зебърт се ухили. Подражанието е най-силното ласкателство. Ръдин току-що беше използвал няколко негови фрази.
— И така, доктор Кенеди, да се върнем на въпроса ми. Какво се случи в Германия миналата събота и каква роля имаше в това вашата служба?
— Имате предвид събитията около „Хагенмилер Инженеринг“ ли?
— Имам предвид убийството на граф Хагенмилер — отвърна сурово Ръдин.
— Нямам какво да добавя повече към това, което вече знаете, господин председател.
Ръдин беше скръстил ръце пред гърдите си. Не отместваше поглед от Кенеди.
— Не ви вярвам. — Откъм сектора на републиканците се чу неодобрително шушукане. Ръдин не им обърна внимание и продължи: — Искам да изясните пред комисията най-подробно каква роля е играло ЦРУ в убийството на граф Хагенмилер. И трябва да ви напомня, че ако излъжете пред тази комисия, ще бъдете подведена под съдебна отговорност.
Сега и демократи, и републиканци се настроиха срещу председателя. Подобно скандално обвинение рядко биваше произнасяно в тази зала.
— Я виж ти… — намеси се отново Зебърт. — Като се има предвид фактът, че доктор Кенеди винаги досега е била много отзивчива към комисията, мога да предположа, че блестящият ни председател има информация, която иска да сподели с нас, преди да продължим с безжалостния разпит.
Ръдин грабна дървеното чукче и удари по масата.
— Тишина! Не съм свършил. Когато свърша, ще ви кажа.
Отдясно заваляха въпроси. Всеки път, когато Ръдин се опитваше да продължи разпита, един републиканец се обаждаше високо:
— Кога ще свърши председателят? По същество, господин Ръдин.
Подобно поведение напомняше работата на Комисията по правосъдие, но тук бе необичайно. Дори демократите бяха раздразнени от агресивността на Ръдин.
Кенеди мълчеше и наблюдаваше. Предизвикателният въпрос на Ръдин я беше обезпокоил, но тя не го показа. Екип „Орион“ официално не съществуваше и тя нямаше нищо общо със смъртта на Хагенмилер. Щеше да повтаря това дори да я заплашат със смърт. Никога нямаше да признае каквото и да е. Въпросът беше дали Ръдин блъфира, или някой му е дал информация. Преди седмица тя би се обзаложила, че блъфира, но сега, когато знаеше, че има изтичане, не можеше да бъде сигурна.
С почервеняло лице Ръдин извика високо, за да заглуши протестите:
— Доктор Кенеди, отговорете на въпроса ми! Има ли ЦРУ нещо общо със смъртта на граф Хагенмилер?
— Доколкото знам — спокойно отвърна Кенеди, — ЦРУ няма никаква вина за смъртта на граф Хагенмилер.
Изобщо не трепна. Току-що бе извършила углавно престъпление. Не й беше за пръв път, нито пък щеше да й е за последен.
26.
Лицето му изглеждаше познато. Трудно беше да се разбере, защото очите на снимката бяха затворени, но определено напомняше един от хората, които бе видял в Колорадо. Скот Коулман се приведе към компютърния екран и присви очи. Беше сутрин и се намираха в апартамента на Маркъс Дюмонд в Бетесда. С одобрението на Кенеди компютърният мозък си беше взел болничен ден от Центъра за борба с тероризма. Нейните заповеди за него бяха да помага на Рап и да внимава да не го хванат, докато се рови.
Не беше необичайно за един човек във Вашингтон да умре от насилствена смърт. Постоянно се случваше. Необичайното в убийството беше броят на изстреляните куршуми и че повечето от тях бяха от оръжие със заглушител. Дюмонд беше хванал репортажа по вечерните новини. Полицията на окръг Колумбия се беше заела с разследването. Бяха пратили информация на ЦБТ с подозрението, че може да има някаква връзка с терористи.
Коулман се наведе над рамото на Дюмонд.