— Съвсем сигурен ли си, че то е тук? — запита Керамикос.
— Защо тогава Щелбен е купил хижата? Защо неговата метреса искаше да я купи сега? Само тука може да е.
Керамикос кимна, след това продължи:
— Ти не ми се довери преди. Защо ми се доверяваш сега? А защо трябва да ти се доверявам и аз?
— Въпрос на необходимост — беше отговорът.
Керамикос като че ли обмисляше предложението.
— Така, както си го намислил, е добре — чиста работа — каза той. — По този начин се премахват Валдини и контесата. А после… — Той рязко спря да говори. Взираше се право във вратата, право в мен. — Мислех, че си затворил вратата. Оттам ми духа, става течение. — Той стана и се запъти към вратата. Лъчът от фенерчето го последва.
Плъзнах се бързо под сянката на колоните. Вратата отскочи рязко и под светлината на фенерчето снегът заблестя. Надникнах иззад колоните. Керамикос изследваше снега пред вратата. Коленичи и го заопипва с ръце.
— Нещо лошо ли има? — прозвуча глухо гласът на другия, долитащ от дълбочината на бетонната стаичка.
— Не — отвърна Керамикос. — Сигурно не е била затворена добре. — Той придърпа вратата. Отново стана тъмно и тишината на нощта ме обгърна още по-плътно.
След няколко минути излязоха. Чух да се превърта ключ в бравата на вратата и двете фигури, прилични на сенки, изчезнаха по пътеката, която водеше обратно за терасата.
Глава четвърта
Покрит със саван от навят сняг
Изчаках навън около половин час. Беше много студено и всичко изглеждаше като обвито от някаква зловеща мистериозност в тази бяла тишина, където единствената ми компания бяха звездите. Но бях твърдо решил да не поемам никакви рискове. Керамикос не трябваше да ме вижда, че се връщам в хижата. А имаше много неща, над които да размишлявам, докато стоя в ледената тъмнина.
На края студът ме прогони. Пристъпвах тихо, като се придържах към неосветените от луната места. Пресякох терасата в сянката на една ела. Столовата ми се стори топла и приятна след нощния студ. Отидох право на бара и си налях силен, чист коняк. Той избухна като огън в стомаха ми. Налях си още един.
— Чаках ви, мистър Блеър.
Едва не изпуснах чашата. Гласът идваше откъм засенчения ъгъл на стаята, при пианото. Обърнах се натам.
Беше Керамикос. Седеше на кръглото столче пред пианото. Едва се открояваше в тъмнината на ъгъла, но очилата му отразяваха единствената крушка, която гореше над бара. Приличаше на голяма крастава жаба.
— Защо ме чакате? — запитах аз и гласът ми трепна.
— Защото видях отпечатък на чифт обувки пред онази врата. Когато докоснах следите, снегът беше мокър. Трябваше да е или Валдини, или вие. Стаята на Валдини е до моята. Той хърка. Вашата врата беше отворена. Проявили сте невнимание. — Той стана от столчето. — Ще бъдете ли така любезен да ми налеете един коняк? Стана ми студено, докато ви чаках. Обаче без съмнение не толкова студено, колкото на вас, докато сте чакали отвън.
Налях му една чаша.
Той приближи и я пое. Ръката му бе голяма, космата и много по-спокойна от моята.
— За ваше здраве — вдигна чашата си той.
Не бях в настроение да отвърна на тоста.
— Защо сте ме чакали досега? — запитах аз. — И къде е оня австриец?
— Австриецът ли? — Той ме изгледа втренчено през очилата. — Не видяхте кой е, така ли? — После кимна с, глава, като че ли бе останал доволен от някаква своя мисъл. — Той си отиде. Не знаеше, че вие ни подслушвате. Аз ви изчаках да се приберете, защото ми се ще да ви задам няколко въпроса.
— Аз също искам да ви питам за някои неща — отвърнах.
— Без съмнение — отговори той с рязък тон. — Но ще бъде глупаво да се надявате, че ще отговаря на въпросите ви. — Той ме измери с дълъг поглед, след това си наля втора чаша. — Вие говорите немски, нали?
— Да — отговорих аз.
— Вие подслушвахте нашия разговор. Не е хубаво, мистър Блеър, да се забърквате в неща, които не ви засягат. — Гласът му беше тих, тонът — вразумителен.
Трудно можеше да се разбере, че зад думите се крие заплаха.
— Убийството засяга всекиго — отвърнах аз рязко.
— Злитовията ли? Значи, това сте чули? Какво още чухте? — Сега вече заканата в неговия глас не можеше да се скрие зад привично спокойния тон, с който зададе въпроса.