Снегът ме шибаше по лицето и ме заслепяваше. Целият се бях вкочанил от студа и скоростта. Често снегът ставаше много мек и ските на Мейн оставяха дълбока следа. Това още повече ме затрудняваше и на тези места трудно успявах да се задържа прав.
В края на това продължително диагонално спускане Мейн беше спрял да ме изчака — самотна фигура сред сиво-бялата самота. Следите на ските му водеха право до него като малка железопътна линия. Успях да изляза от неговите канали малко преди да го настигна и спрях със завой към склона. Погледнах назад и видях, че е спрял с християния. Широка дъга от свлечен сняг показваше къде е направил завоя.
— Исках само да разбера дали можете да спирате с християния — извика той към мен.
Поклатих отрицателно глава:
— За съжаление не мога.
— Няма нищо. Само исках да знам. Скоро ще навлезем в прохода. Там ще е по-тихо. Ще карам бавно и на диагонали.
Той се обърна и пое отново. Стъпих в следите му и го последвах. Стигнахме до една по-стръмна отсечка, направихме два диагонала по нея с обръщания с пристъпване в края на всеки един. Следваше дълга чиста писта, минаваща през полегато снежно поле.
Движехме се по нещо като плато, приличащо на наклонена бяла маса. Когато стигнах до ръба на този широк плот, изведнъж разбрах, че той ще се спусне рязко надолу. Спомням си, че забелязах как следите от ските на Мейн прорязваха ръба на сивата бездна, с която завършваше гладкото плато. Но в това време аз вече бях на самия ръб и полетях стремглаво надолу, следвайки каналите на ските, които се спускаха като обречени по стръмния, дълъг снежен склон.
Трябвало е да падна, за да спра, преди скоростта ми да се е увеличила прекалено много. Но аз вярвах в правилно избраната от Мейн посока и скорост. Сигурен бях, че стръмното спускане ще завърши в седловина с обратен скат. Иначе Мейн не би се спуснал така направо. Вятърът притисна лицето ми като с ледено одеяло. Спусках се вече с главоломна скорост. Валеше силен сняг и аз не виждах на повече от петдесет ярда. Приклекнах със сгънати и издадени напред колене и полетях надолу. Изпитвах радостно-страховитото усещане, което ме обзема, когато се спускам с количка по естакадите на увеселителните паркове.
В това време снегът леко затихна. Следите на Мейн водеха към дъното на малка падина, оградена от стръмни снежни брегове. Отсрещният скат на тази падина се издигаше почти отвесно. Той приличаше на снежна стена и аз връхлитах право в нея. А в дъното на падината успях да забележа разбъркания като от вихрушка сняг, където Мейн е бил принуден да направи християния. Следите от неговите ски излизаха надясно от мястото на завоя и продължаваха по дъното на падината.
Сърцето ми заседна в гърлото. Не можех да направя нищо друго, освен да се надявам, че моите ски ще преодолеят отсрещния скат и няма да се забият с върховете си в меката снежна пряспа. Вече не смеех да падна, за да спра — прекалено бързо се спусках, за да използвам такъв начин на спиране.
Снежният скат на отсрещния склон се издигна срещу мен с невероятна бързина. Стори ми се, че скочи върху мен. Сгънах още повече колене, за да посрещна повдигането на ските от насрещния склон. Върховете на ските ми подскочиха нагоре, щом докоснаха дъното на падината. Веднага след това снежната пряспа на склона отсреща връхлетя отгоре ми. Потънах в някакъв студен и мокър свят, който ме обгърна отвсякъде като леден облак.
Изведнъж осъзнах, че стоя неподвижно. В дробовете ми нямаше и глътка въздух, не можех да дишам. Устата и ноздрите ми бяха затъкнати от студен сняг. Усещах краката си усукани и натрошени. Не можех да ги движа. С хълцане и на пресекулки се мъчех да поема въздух.
Опитах се да освободя лицето си от снега. Успях да достигна устата си с ръка и застъргах снега. Но все още не можех да си поема добре дъх. Паникьосах се и започнах да махам безредно с ръце. Отвсякъде бях обгърнат от пухкав сняг, който се степваше от моите ръкомахания и се напластяваше около мен. И тогава осъзнах, че съм погребан под снега. Уплаших се. Започнах да греба бясно нагоре, обхванат от пристъп на ужас. След малко през една малка дупка в снега се показа сивата светлина на небето и аз започнах да поемам въздух на големи пресекливи глътки.