— Сега се чувствувам добре, благодаря — промърморих аз.
Вдигнах слушалката.
— Ти ли си, Нийл? — по телефонния кабел гласът на Енглес звучеше тънко и пискливо. — За какъв инцидент ми разправя Уесън?
Знаех, че Валдини и Мейн ме наблюдават и слушат разговора.
— Не смятам, че е точно така — отвърнах аз. — Утре ще ти разкажа. Ще дойдеш ли?
— Доста дебел сняг е навалял тук — долетя отговорът му. — Но ще дойда, дори ако се наложи да се катеря със ските. Запазил съм си стая. Може да провериш дали са застлали леглото. Какво откри за Мейн, нещо интересно?
— Виж какво, не мога да ти разказвам съдържанието сега — отвърнах аз. Телефонът е на бара. Ще ти дам да прочетеш плана, като се видим утре.
— Разбирам. Мисля, че го познах от снимките, които ми изпрати. Накарах да промият филма веднага щом го получих. Белегът го издаде. Затова дохвърчах тук. Наблюдавай го, Нийл. Ако това е птичката, която търся, трябва да се пазиш — той е опасен. Между впрочем, аз намерих онази малка кучка — Карла, — тя сега е с мен. Изпи десет мартинита и в момента ми говори, че съм много мил и съвсем не приличам на англичанин. Ще проверя дали имаме еднакво мнение за това, с което я е надарила природата. Съгласен? — Той се изсмя кратко. — Ще се видим утре — и затвори телефона.
Като свърших разговора, Джо побутна една чаша с питие към мен.
— Всичко наред ли е? — запита той.
— Така изглежда — отвърнах аз.
— За какво е дошъл? Каза ли ти?
— А, мисля, че просто иска сам да огледа терена.
— Да гледа. И все пак той е адски добър режисьор. Странно съчетание — майка му е от Уелс. От нея е наследил любовта към музиката и евтиния блясък на красноречив интелектуалец. Те всички уелсци са такива устакяри, кресльовци и шашмаджии. Повърхностни хора.
— В него има нещо повече — прекъснах го аз.
— Ами той не е изцяло уелсец, затова. Не знам точно какъв е бил баща му — вероятно шотландец — намусен, упорит и непреклонен. Сигурно затова е толкова лесно податлив на настроения и от него е наследил тази упорита настойчивост за съвършенство. Двете страни от характера му са непрекъснато във война. Това го прави труден за сработване с хората. И въпреки всичко точно там се крие неговата сила като режисьор.
Изпих си питието и се прибрах в стаята да легна.
Джо се суетеше около мен като грижовна майчица — смени водата в грейките, постави бутилка коняк до леглото ми, отвори кутия цигари.
— Искаш ли да те целуна за лека нощ? — запита той ухилен.
— Ще мина и без твоята целувка — разсмях се аз.
— Добре — отвърна той и щракна лампата. — Утре ще се чувствуващ съвсем добре.
Едва дочаках да заглъхнат стъпките му по коридора и станах да заключа вратата. Не исках да поемам никакви излишни рискове.
Не бях прекарал в топлината на леглото си и няколко минути, когато по голите дъски на коридора затропаха скиорски обувки и на вратата се почука.
— Кой е?
— Керамикос.
— Момент. — Измъкнах се от леглото и отключих вратата. След това светнах лампата и се мушнах обратно под завивките. — Влез! — извиках аз.
Той влезе и затвори вратата след себе си. Спря за момент пред долния край на леглото, като ме гледаше. Трудно беше да се разгадае изразът на очите му зад дебелите стъкла на очилата. Те отразяваха светлината и приличаха на два бели диска.
— Значи — започна той, — не беше злитовията, а?
— Какво искате да кажете? — запитах аз, въпреки че много добре разбирах какво иска да каже.
Той не обърна внимание на въпроса ми.
— Сега вече заключвате вратата, нали? Бързо схващате.
— Вие не сте учуден от моето премеждие в планината. Защото съм бил с Мейн, така ли?
— Аз никога от нищо не се учудвам, приятелю — отвърна той уклончиво.
Опитах да го подхвана по друг начин:
— Вие ми казахте, че Мейн бил дезертьор и че е постъпил в армията през 1942 година. А той казва, че е постъпил през 1940 г.
— Може би е праз. Аз не знам историята на Гилбърт Мейн. Аз само знам историята на този човек.
— Какво искате да кажете, че това не е истинският Гилбърт Мейн? — запитах аз, тъй като не виждах как другояче могат да се изтълкуват думите му.
Той помръдна неопределено с рамене:
— Може би. Но аз не съм дошъл да разговарям с вас за Мейн. Сметнах, че като хора, отседнали в една хижа, доброто възпитание ме задължава, мистър Блеър, да ви поднеса моите благопожелания за щастливото избавление. Уесън ми каза, че е пристигнал режисьорът на вашата филмова компания. Той ще отседне ли тук?
— За няколко дни — отвърнах аз. — Той ще ви заинтересува. Бил е известно време в Гърция.