— Стават понякога такива работи — завърши Мейн. — Наистина грешката е моя. Не трябваше да се отделям от него.
— Какво стана с теб? — запита Енглес, като се обърна към мен. — Вероятно си паднал в мек сняг. Сам ли се прибра?
Разказах му как една моментна промяна на времето ми даде възможност да се върна обратно през глетчера и как групата за търсене ме е срещнала на половината път през прохода.
— Снимах го как припада, когато го наближихме — намеси се в разговора Джо. — Стана страшен кадър. В сценария трябва непременно да включиш такъв епизод. Той ще трогне всяка аудитория. Този, с когото са тръгнали заедно, телефонира от някакъв хотел, излизат групи за издирване, човекът се мъчи да излезе изпод затрупалия го сняг, тръгва обратно по своите следи и най на края припада от изтощение. Приятелката му също е тръгнала да го търси с една от групите.
За момент Енглес изглеждаше съвсем унесен в мислите си. Но след това очите му проблеснаха с неговия заразителен ентусиазъм.
— Това само ще развали епизода, Джо. Много по-драматичен може да стане. И по дяволите момичето.
Слушай, да предположим, че Мейн е искал да убие Блеър. Мейн е добър скиор — Блеър не е. Започва буря. Мейн води. Той поема надясно, след като пресичат глетчера — не по погрешка, а нарочно.
Аз почти не чух какво каза после Енглес. Наблюдавах Мейн. При споменаването на „да убие“ той се напрегна. Погледна бързо към Керамикос. Очите му гледаха озадачено и смутено и той облиза един-два пъти устните си.
— Една нощ, прекарана навън на този студ, и той обезателно ще умре от измръзване — чух Енглес да продължава. — Идеалното убийство. Не може да се докаже. Но поради някаква нищожна случайност Блеър се завръща. Прекрасна ситуация. Ние ще включим това в сценария, Нийл — допълни той, като се обърна към мен.
— Тази хипотетична идея — намеси се Керамикос, като издаде напред глава — е много интересна. Но защо Мейн ще иска да убива Блеър?
— А, точно този въпрос трябва да разработим — отвърна Енглес и след това се обърна към мен: — Хайде, Нийл. Ще напишем сцената, докато идеята е все още свежа. Къде да отидем? В твоята стая може ли? Има ли отопление там?
— Има една електрическа печка.
— Добре.
Едва се стърпях да излезем от столовата.
— Какво в същност те накара да изфабрикуваш тази сцена с убийството?
— Е, не е лоша идея, нали? — ухили се той, докато се изкачвахме по стълбите.
— Не, никак не е лоша. Точно това се случи. Мейн се опита да ме убие.
— Така и предполагах.
— От какво вадиш това заключение? — Вече бяхме в моята стая.
— От твоето нежелание да говориш по телефона и от това, което знам за Мейн.
Затворих вратата и включих печката. Беше много студено и снегът се натрупваше по перваза на прозореца, така че беше почти невъзможно да се види какво става навън.
— Какво знаеш за Мейн?
Той ми хвърли един бърз поглед, докато сядаше на леглото, и извади пакет цигари.
— Този въпрос може да почака засега, Нийл. Разказвай какво е ставало тук до днес. Последното съобщение, което получих от теб, беше телеграмата с подробностите около търга. Тези подробности и снимката на ония типове долу ме накараха да пристигна. Да започнем с търга.
След като дадох пълно описание на това, как е протекъл търгът, той поиска да му разкажа най-подробно за Мейн, Керамикос, Валдини и Карла. Започнах с Карла. Повторих всичко, което тя ми бе казала за себе си.
— А ти повярва ли й? — прекъсна ме той.
— Не виждам защо да не й вярвам — отвърнах аз. — Тя е доста чувствена и сладострастна натура, но това не означава, че не е била наистина влюбена в Щелбен.
Той се изсмя цинично:
— Тази жена — влюбена! Тя никога не е обичала другиго освен себе си. Тя е умна и знае как да се оправя с мъжете. Тя те е преметнала на малкото си пръстче, Нийл.
— Не ставай смешен — отвърнах аз ядосано. — Това, което ми разказа, звучи напълно достоверно.
— Достоверно! — изхили се той. — То е толкова достоверно, колкото може да е достоверно, че тигрите мигрират в Антарктика. Каква полза би могла да има жена като Карла от някаква си усамотена вила на върха Кол да Варда? Тя се интересува само от две неща на този свят — и парите са главното. Лошото при теб е, че не знаеш нищо за жените и си най-наивният мъж, когото съм срещал.
Повдигнах рамене:
— Мисли си каквото искаш. Аз да не съм ясновидец! Откъде бих могъл да знам дали казва истината, или не? Виж, ако ми разкажеш всичко, което знаеш за тези хора, тогава ще знам накъде да се насоча.