С настоящето се заклевам, че гореказаното е точно описание на случилото се. Това е първото и единствено показание, което съм давал относно описаните събития, и никога досега не съм споменавал на никого за това, нито отчасти, нито изцяло.
Солун
След като прочетохме показанието, Енглес сгъна внимателно листа и го подаде на Керамикос.
— Бях сигурен, че нещо подобно се е случило. Но не можех да го докажа. Щелбен твърдеше, че малко след като подминал хотел „Тре Крочи“, били принудени да спрат, защото на пътя имало препречен някакъв камион. Неговите войници се разбунтували и се присъединили към войниците от камиона. Той и прислужникът му, подпомогнати от караула на злитовията, се опитали да им попречат да вземат златото от камиона. Завързала се престрелка. Караулът от злитовията и прислужникът му били убити. Той самият бил вързан и отведен на върха на злитовията. Случайно успял да се освободи и в седем и половина сутринта се добрал до хотел „Тре Крочи“. Това показание било дадено пред командира на зенитното поделение в Тре Крочи. По-късно Щелбен продължил с останалите деветнадесет сандъчета злато за Инсбрук, където дал подобно показание пред Гестапо.
— Да, чух за това показание — каза Керамикос. — Един от моите хора го е виждал. Гестапо арестувало ли е Щелбен?
— Не. По това време нещата вече са били доста хаотични и него са го извикали по спешност в Италия, за да се справи със застрашителните комунистически вълнения в големите градове. Аз го разпитвах, когато го арестуваха първия път. Не успях да изтръгна друго признание от него. Слабото място в показанията му, разбира се, беше това, че разбунтувалите се войници никога не биха си правили труда да го влачат до върха на злитовията. — Енглес погледна Керамикос с озадачена гримаса на лицето. — Защо в същност ми показахте показанието на Холц? — запита той.
— А вие мислите, че от него може да се разбере къде е скрито златото?
— Според това колко време е употребил за разстрела на онези войници тук горе, за свалянето на труповете им с шейната и още едно изкачване до върха, той не може да го е направил по-рано от, да речем, четири часа. Щелбен се е явил пред командира на зенитното поделение в хотел „Тре Крочи“ в седем и половина. В такъв случай той е разполагал с не повече от четири часа, през които да закопае петте трупа и двадесет и едно сандъчета със злато. Следователно той не е имал време да премести на друго място тези сандъчета.
— Може би сте прав — каза Керамикос, като помръдна с рамене.
— Тогава защо ми показахте това показание?
— Защото, приятелю, то само посочва къде е било златото. От него не може да се разбере къде е то сега. Не забравяйте, че Щелбен бе собственик на това място известно време. И двама германци са му работили. Те са прекарали тук повече от две седмици, преди да ги арестуват.
— Те сами ли са били тук?
— Да. Алдо, жена му и Ана получили едномесечен отпуск.
— Странното е, че и двамата немци са били убити по време на онзи бунт в Реджина Коели.
Керамикос се усмихна.
— Да — рече той — много удобно… за някого. Но за кого?
В това време Карла прекъсна разговора ни:
— Вие имате тайни, за които разговаряте толкова тихо, така ли?
— Никакви тайни от теб, Карла — отвърна Енглес. — Ние просто си блъскахме главите над това, какво ли е направил твоят малък Хайнрих с телата на петимата немски войници, които е заровил тука.
— Какво искаш да кажеш?
— Не се преструвай, че не знаеш нищо за това. Къде ги е заровил — тях и златото?
— Откъде бих могла да знам? — Тя беше напрегната и пръстите й неволно въртяха едно от копчетата на аленочервения ски костюм.
— Ти не беше ли с него, когато тук е имало двама немци да му работят? — запита Енглес.
— Не. Аз бях във Венеция.
— Той ти нямаше доверие, така ли? — запита Керамикос с лукава усмивка.
Тя не му отговори.
Енглес се обърна към Валдини, който тихомълком се бе присъединил към нас:
— А ти къде беше по това време?
— И аз бях във Венеция — отвърна Валдини. Той не сваляше очи от Карла и по лицето му се четеше грозна полуусмивка.
— Ти беше в Кортина. — Гласът на Карла прозвуча стреснато.
— Не — повтори той със същото зловещо хилене. — Аз бях във Венеция.
— Но аз ти казах да отидеш в Кортина. Ти ми каза, че си бил в Кортина. — Тя беше много възбудена.
— Аз бях във Венеция — повтори той. Гледаше я със студени змийски очи.