Керамикос поклати отрицателно глава:
— Не, не. Той може да ни е от полза. Ние не знаем колко знае той. Трябва най-напред да постигнем споразумение с него.
— Но той знае ли нещо повече от нас за златото? — запита Енглес.
— Четири глави мислят по-добре от една, приятелю — измърмори Керамикос уклончиво.
Качихме се по стаите си. Побързах да сменя мокрите си дрехи и да облека нещо сухо и топло. Енглес влезе в моята стая веднага след като се беше поизмил.
— Как се чувствуваш, Нийл?
— Горе-долу — отвърнах аз.
— На твоята драскотина май ще трябва да й лепнем малко лейкопласт — каза той. — В чантата ми има.
— Върна се след минута и залепи една лепенка на челото ми. — А така! — потупа ме той по рамото. — Няма нищо страшно. Само кожата е одраскана и мястото е леко натъртено. Съжалявам, че не се получи нищо от твоя опит да избягаш. Иначе беше добре замислено.
— Доста безплоден опит — извиних се аз.
— По-скоро ненужен — ухили се той весело. — Все пак ти не си могъл да знаеш, че ще е така.
— Искаш да кажеш, че ти си знаел, че златото не е в тези сандъчета?
— По-скоро подозирах, че е така. — Той запали цигара и докато гледаше как пламъчето на клечката угасва, добави: — Човекът, когото трябва да наблюдаваме сега, е нашият приятел Керамикос. Той е много по-опасен, отколкото Мейн. И той смята, че ние знаем къде е златото.
— А ние… знаем ли?
— Колкото по-малко знаеш за това, толкова по-добре за теб — отвърна Енглес с добродушна усмивка. — Хайде да пийнем долу по нещо. Тази вечер ще се гипсираме. И гледай да се напиеш колкото мен.
Това беше една ужасна вечер. Енглес представляваше непресъхващ извор на остроумия. Разказваше виц след виц за филмовите звезди, с които бе работил, за режисьори, над които е вземал връх, и за коктейли, които са завършвали със скандали. Държеше се като уличен продавач, за да разпръсне над своите слушатели изкуствения блясък на веселостта. Отначало неговите слушатели се състояха единствено от моя милост. Но след малко той измъкна Джо от приключенските му романи и успя да приглади настръхналата му перушина. А след като и Керамикос се присъедини към нас, само Мейн остана извън малката групичка около бара.
Енглес точно това се стремеше да постигне. Мейн седна на пианото и заблъска по него нещо шумно и крещящо от Бах. Свиреше ожесточено. Старото пиано разгласяваше с висок глас неговото настроение на осуетени планове и безсилен гняв.
А Енглес не престана със своите истории, докато не накара всички да се смеят гръмогласно. Това беше насилена веселост, породена тенденциозно от остроумие и коняк, но смехът беше истински. И сигурно той подействува най-силно на Мейн. Този смях му отне чувството за превъзходство и подкопа неговата самонадеяност. След като не успя да намери златото, той вече не бе така сигурен в себе си. С пистолет в ръка и всеки от нас, изпълняващ неговите заповеди, той все още би имал с какво да подкрепя самочувствието си. Но да бъде игнориран! Да гледа всички останали в такова очебиещо шумно и весело настроение, за него това вече бе много. Той неочаквано удари с две ръце по клавишите на пианото и скочи:
— Престанете да се смеете! — изкрещя той.
— Не му обръщайте внимание! — прошепна Енглес и продължи да разказва поредната историйка из филмовия свят. Ние отново започнахме да се смеем.
— Спрете, чувате ли?
Енглес се обърна към него, като леко се олюляваше.
— Д-да с-спрем какво, сър? — запита той любезно.
— Седнете до печката и престанете с този шум? — заповяда Мейн.
— Какъв шум? Ти чуваш ли някакъв шум, Нийл? — Той се обърна изцяло към Мейн с горд и важен, изпълнен с достойнство вид. — Никой не вдига шум, шефе. Сигурно ще да е от пианото.
Погледнах към Мейн. Той беше пребледнял от гняв. Но не знаеше какво да прави. Двоумеше се.
— Енглес — изкрещя той, — иди да седнеш при печката!
— О, я върви по дяволите — беше единственият отговор.
Мейн мушна ръка в джоба, където държеше пистолета. Но се спря. Постоя така за момент, като ни гледаше и си хапеше устната. След това седна отново на пианото.
След малко влезе Ана с приборите за вечеря. Енглес изгледа трима ни.
— Ние не сме гладни, нали? Вие, ако искате, яжте. Нямам нищо против, но аз си оставам на коняк. Или пък да сложим яденето на бара. Така тези, които са гладни, ще могат да си хапват. — И той помоли Ата да нареди вечерята на бара.
Това беше последната капка, която преля чашата. Мейн или трябваше да накара Ана да му сервира отделно на масата, или да се присъедини към нас на бара. Той предпочете второто. И скоро, след като дойде при нас, дръпна Енглес настрана. След това и Керамикос биде извикан при тях. Съвещаването продължи само няколко минути. След това тримата си стиснаха ръцете. Чух Енглес да казва: