— Смятам, че постъпваш много разумно, Мейн.
Тогава Мейн мина зад бара и започна да смесва коктейл за всички по негова специална рецепта. Докато се навеждаше да вземе някаква бутилка, Енглес успя да ми прошепне: „Край на стрелянето. Ще делим на три.“ Очите му весело святкаха.
— А Карла? — шепнешком попитах аз.
— Тя е извън играта — отговори той.
Мейн се изправи и започна да смесва питиетата, използвайки една празна бутилка вместо шейкър. Неговото непринудено държание се бе отчасти възвърнало. Като го гледаше така човек — застанал срещу нас, усмихнат и бъбрещ, зает с приготвянето на коктейлите, — би го взел за очарователен компаньор — вероятно богат плейбой, може би актьор или дори художник, но никога за безмилостен хладнокръвен убиец.
А защо всички пиеха толкова много тази вечер? Всеки си имаше различна причина. Енглес определяше темпото. Без да се хвърля на очи, разбира се, но така или иначе той дирижираше цялото пиене. А темпото му бе доста бързо, защото искаше да се покаже пиян и защото искаше останалите да се напият. Аз пиех, защото алкохолът ме сгряваше и защото правех компания на Енглес. Джо пиеше, защото всички се бяха сдобрили отново и това го разнежваше. Той мразеше емоционалните конфликти. Без съмнение това бе причината да е все още ерген. Мейн пиеше, защото искаше да „догони“ настроението на останалите и да забрави онзи момент при пианото. А Керамикос? Тогава не можех да кажа със сигурност защо Керамикос пие.
Енглес, изглежда, се напи по-бързо от останалите. Към единадесет часа той се скара с Джо и страшно ядосан, се понесе с олюляване и залитане към стаята си. Керамикос посегна с непохватно движение да се вземе чашата, но я изтърва на пода. Постоя за секунда загледан объркано и замаяно в счупената чаша, свали и очилата, разтърка очи и след това с вдървена стъпка се отдалечи към вратата. Качи се горе да спи. Компанията започна да се разпада. След малко и аз си тръгнах. Долу останаха Мейн и Джо, и двамата много пияни. Като се качих горе, заварих Енглес да седи на леглото ми.
— Предполагам, че не си толкова пиян, колкото изглеждаш, нали? — запита той.
— В приятно настроение съм — отвърнах аз. — Но бих могъл, разбира се, да изтрезнея, ако ми изтъкнеш някаква уважителна причина, заради която трябва да го направя.
— Ще се махаме оттук — каза той.
— Кога?
— Тази нощ. Веднага щом всички си легнат.
Тогава забелязах, че си е обул скиорските обувки, а аноракът му и ръкавиците бяха на стола до леглото.
— Заключи вратата — каза той — и седни!
След като изпълних каквото ми каза, той започна да ми дава наставления. Беше кратък и ясен, както едно време, когато ни инструктираше преди настъпление. Говореше спокойно и подбираше внимателно думите си, въпреки че приказваше бързо. Как успяваше да мисли толкова ясно след цялото количество алкохол, което бе погълнал, не ми бе ясно, но както казах вече, той пиеше алкохол така, както повечето хора ядат храната си. Това, изглежда, подсилваше мозъка му и стимулираше умствената му дейност. Аз самият се чувствувах доста замаян и трябваше да се съсредоточавам с усилие, за да разбера и запомня всичко, което ми казваше.
— Поглеждал ли си навън? — запита Енглес.
— Не — отвърнах аз.
— Тогава дръпни пердето и погледни!
За мое учудване навън беше спряло да вали и небето се бе изчистило. Грамадните преспи от нов сняг, които вятърът бе навял около хижата, блестяха със своята белота на ясната лунна светлина. Но вятърът продължаваше да вие мрачно и накъдето и да погледнех, прахообразният горен слой на снега се носеше, както ситният пясък бръсне ниско по пустинята, преди да се разрази пясъчна буря.
— Точно под този прозорец има хубав, навят, дълбок сняг — продължи Енглес. — Веднага щом всички си легнат и заспят, аз ще скоча от твоя прозорец на терасата. Ти може би не си забелязал, но като се връщахме с инструментите в хижата тази вечер, аз нарочно изпуснах една от кирките в снега. Мейн също не забеляза. Ще взема тази кирка, ще се промъкна между подпорните колони на хижата и ще разбия вратата на машинното помещение. За жалост стаята на Керамикос е точно над това помещение. Той ще ме чуе, като разбивам вратата, и ще се втурне подир мен. Предполагам, че няма да имам време да изпочупя другите ски. Керамикос има пистолет. Той ми го каза днес следобед, докато копаехме, и аз не искам да ме застреля, преди да съм се измъкнал от това място.