Карла бе изчезнала надолу по стълбите. Аз се хвърлих обратно в стаята на Джо и го издърпах от леглото му.
— Остави ме — изръмжа той, като тупна на пода. — Не е време за глупави шеги. Ох, главата ми!
Плясках го по лицето.
— Събуди се! — извиках аз. — Хижата гори.
— Ъ-ъ? — Той отвори очи и разтресе глава така, че бузите му се разлюляха. — Какво казваш?
— Пожар? — изкрещях аз.
— А? Какво? — Той се надигна и ме изгледа с кръвясали очи. — Смешки ли си решил да правиш?
— За бога! — разтърсих го аз. — Не чуваш ли?
— Бучи ми нещо в ушите. Кръвното ще да е. Винаги се вдига след преливане. — Но внезапно захвана да души въздуха. — По дяволите! Прав си. Нещо гори. — Той се изправи тромаво и непохватно на крака, отърсвайки се като мечка след зимен сън. — Лошо нещо е пиянството — измърмори Джо. — Сигурно сънувам.
— Не сънуваш — креснах аз. — Иди сам да видиш. — Започнах да му събирам дрехите.
Още щом отвори вратата, в лицата ни удари вълна горещ въздух. Нямаше много пушек. Подът се бе подпалил и сега пламъците бучаха и пращяха, обхванали дебелите борови талпи.
— Мили боже! — извика Джо. — Хижата ще изгори като цигарена хартия.
— Ще се измъкнем през моята стая — казах аз. — Оттам е лесно да се скочи на терасата.
Той ме последва, помъкнал вързоп набързо събрани дрехи. Беше провесил малката си камера на врата. Изхвърлихме всичко долу през прозореца. Пуснах пишещата си машина и видях, че падна невредима в мекия сняг. След това помогнах на Джо да се покатери на прозореца. Но той беше много тесен за него. Едва успя да промуши грамадното си туловище. Когато вече бе провесил половината си тяло навън, той изведнъж се втренчи в мен:
— Къде е Енглес? — Беше доста изтрезнял.
— Не се тревожи за него — отвърнах аз. — Той замина с Керамикос.
— А другите?
— Мейн е хванат като в капан — отвърнах аз. — Но сигурно ще съумее да се измъкне през своя прозорец.
— Уф! Това ми напомня упражненията, които ни караха да правим на спортния празник — нали знаеш — с разперени ръце по гредата, после прескочи коза и след това десет обиколки на залата. Да благодарим на бога, че тук няма финал с провесена на канап ябълка.
— Да, но сега ще трябва да се обличаш вън на снега — отвърнах аз. — Това сигурно е голямо удоволствие за теб!
— Боже мой! — извика изведнъж той. — Камерите!
— Къде са?
— Там отзад. Трябва обезателно да ги взема. — Но самата мисъл да се връща обратно като че ли го пришпори и секунда по-късно той с пуфтене и сумтене изчезна зад прозореца.
Надвесих се навън. Огромен син вързоп, представляващ Джо по пижама, се търкаляше из снега в търсене на дрехите. След това и аз се измъкнах с краката напред през прозореца. Въпреки че вратата беше затворена, в стаята вече бе станало много топло и димът се виеше на сиви кълба изпод прага.
Скочих съвсем леко в пухкавия сняг и докато се изправях на крака, изстрел от пушка едва не ме оглуши. Претърколих се. Карла стоеше на терасата, облегната на дървените перила, така че можеше да наблюдава предната част на хижата. В ръце държеше ловна двуцевка — вероятно дванадесети калибър и от едната цев се виеше дим. Аленочервеният й ски костюм се открояваше на снега като кърваво петно. Тя извади нов патрон от джоба си и го мушна в цевта. Забеляза ме, когато щракаше обратно пушката, за да я затвори.
— Ти стой настрана! — извика. — Това не е твоя работа. — За секунда цевите на пушката бяха насочени към мен. Приличаше на разярена котка, защищаваща малките си. В очите й все още имаше онзи див израз. Тя въобще не разсъждаваше — беше обхваната от някаква лудост.
Очите й бързо отскочиха от мен към фасадата на хижата. После внезапно се обърна и започна да си пробива път през снега към стъпалата. След това се скри от погледа ми.
Промъкнах се към перилата на стълбата и надникнах. Тя пристъпваше бавно покрай предната стена на хижата към върха на злитовията, с отметната назад глава. Гледаше натам, където пламъците осветяваха в червено най-крайния прозорец на стаите от горния етаж.
Там се появи главата на Мейн. Блесна пламък от изстрела на неговия пистолет. Аленочервеният ски костюм се преметна внезапно назад като кукла на конци, обърна се леко и клюмна върху снега. Но успя да се привдигне в седнало положение и вдигна пушката. Просветна жълто-червен пламък, изтрещя изстрел и главата на Мейн се отдръпна назад. След това той стреля два пъти към превитата в снега жена. На втория изстрел Карла не отговори.